Определение № 193 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане №134/03.02.2020г. по в.ч.гр.д.№576/2019г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданско отделение е върнал подадената от В. К. Ф. и Д. Л. Ф. частна касационна жалба вх.№10205/30.12.2019г. против определение №492/03.12.2019г., постановено по същото дело. Определението се обжалва с частна жалба вх.№1395/19.02.2020г., подадена от В. К. Ф., който представя копие от документ, удостоверяващо, че е заплатил в срок държавната такса. Поддържа, че поради внезапно влошаване на здравословното си състояние – бъбречна криза, довело до няколкодневно домашно лечение, е бил възпрепятстван да занесе квитанцията за платена държавна такса в деловодството на съда. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, тъй като са налице основания за възстановяване на срока за представяне на доказателства за внесена държавна такса за касационно обжалване. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът А. В. С., чрез процесуалния си представител адв.А. Н. от АК-П., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. На 30.12.2019г. В. К. Ф. и Д. Л. Ф. са подали частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд №492/03.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№576/2019г., с което е оставена без уважение подадената от В. К. Ф. частна жалба с вх.№4164/07.02.2019г. против разпореждане №596/22.01.2019г., постановено от Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав по в.гр.д.№778/2018г. С разпореждане №1439/31.12.2019г. подадената на 30.12.2019г. частна жалба е оставена без движение до отстраняване на посочените в разпореждането нейни нередовности, а именно: да се посочи кой от двамата жалбоподатели (В. К. Ф. или Д. Л. Ф.) е лицето, подписало частната касационна жалба и дали същото действа като пълномощник на другия жалбоподател, като в този случай да представи пълномощно за подаване на жалбата и от името на представлявания; жалбата да бъде приподписана от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС или приподписалото жалбата лице да представи доказателства за придобита юридическа правоспособност; да представят подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което също да бъде приподписано от адвокат, както и три преписа от частната жалба за връчване на другите участници в производството и документ за платена държавна такса от 15.00 лв. по сметка на ВКС. Препис от разпореждането е връчен на посочения в жалбата съдебен адрес на 20.11.2019г., като е посочен и едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания, както и последиците от неизпълнение на указанията в срок. Дадените от Пловдивския апелативен съд указания не са били изпълнени, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.286, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.275, ал.2 ГПК. Този извод на Пловдивския апелативен съд следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК изрично предвижда, че определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, което изисква към частната жалба да бъде приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както правилно е посочено в разпореждане №1439/31.12.2019г. Към частната жалба следва да бъдат приложени и доказателства, удостоверяващи внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, до който е адресирана жалбата, както и преписи от жалбата за връчване на останалите участници в производството, а когато жалбата е подадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК същата следва да бъде приподписана от адвокат или да бъдат представени доказателства, че подалото я лице притежава юридическа правоспособност. Дадените от Пловдивския апелативен съд указания в разпореждане №1439/31.12.2019г. съответстват на изискванията на процесуалния закон, като с разпореждането е даден и съответният, предвиден в закона срок за изпълнение на указанията. Дадените от съда указания за ясни, конкретни и изчерпателни и са надлежно съобщени на жалбоподателите, но както е посочено и в обжалваното разпореждане, указанията не са изпълнени в срок. Обстоятелството, че поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, жалбоподателят не е представил в срок доказателства за внесената по сметка на ВКС държавна такса, в настоящия случай е ирелевантно на първо място по причина, че същото следва и може да бъде преценявано от съда само в производство по чл.64 ГПК. Освен това на жалбоподателя са били дадени указания не само за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, но и за отстраняване на други нередовности на частната касационна жалба, които също не са били изпълнени в определения от съда срок. С оглед на това следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение