Определение № 28 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Л. М. К. касационна жалба срещу решение № 6466 от 02.10.2012 г. по гр. д. № 12628/2011 г. на СГС, ІІ „Д” въз. с-в, с което след като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 13930/2009 г. на СРС, ІГК, 51 с-в и вместо него спора е решен по същество като е признато по отношение на касаторката, че Й. М. Й. е собственик на имот пл. № 2348 от кв. 3 по действащия регулационен план на м. „гр. Б., кв. И.” и касаторката е осъден да заплати на Й. разноските по делото за въззивната инстанция. К. довод е за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане до касационна проверка на същото по разрешените въпроси, обусловили правните извод на съда: процесуалните – 1. задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и въпроси, посочени в изложенията на страните; - 2. задължен ли е съдът да разгледа и обсъди всички възможности по прилагането на чл. 124, ал. 1 ГПК като се съобрази с представените и приети по делото факти и по материалноправния въпрос – 3. от кой момент регулацията се счита приложена. Ответникът по касацията Й. Й. намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: Срещу касаторката е предявен от Й. установителен иск за собственост на 80 кв. м., съставляващи част от собствения му имот пл. № 205, която част неправилно е била придадена към имота на ответницата УПИІІ-238, в кв. 3а по действащия план на [населено място], а сега м. „гр. Б., кв. И.”. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на основание съдебна спогодба, постигната в производство по извършване на делба по гр. д. № 13869/1984 г. на СРС, на дворно място с площ от 1290 кв. м., за който е бил отреден парцел ІV-205, в кв. 3 по плана на [населено място]-И.. Ответницата се легитимира като собственик на съседен незастроен поземлен имот пл. № 2602, с площ от 1220 кв. м., придобит на основание договор за покупко-продажба от 09.08.2002 г., н. а. № 8, т. ІІ, рег. № 4596. Спорният имот е заснет с пл. № 2348 в кв. 3а по действащия регулационен план за м. „гр. Б., кв. И.”. С приета техническа експертиза е проследен регулационния статут на имота като е установено, че той е част от имот пл. № 205 с площ от 1450 кв. м. по плана от 1957 г. Това е частта от имот пл. № 205, която остава извън регулацията по първия регулационен план, одобрен през 1962 г., а за част с площ от 1324 кв. м. е бил отреден парцел ІV-205, в кв. 3. С втория регулационен план, одобрен през 1976 г., част от неурегулираната част от имот пл. № 205 е отредена за улица, а остатъкът попада в кв. 3а, в парцел отреден за кооперативно жилищно строителство. По действащия регулационен план (този от 1976 г., изменен през 2004 г.) парцел ІV-205 е заснет с пл. № 237 и за него е отреден парцел ІV-237 в кв. 3. Улицата на север от парцела е по ос. т. 134- от. 133, която ос почти съвпада с тази по плана от 1976 г. Няма данни да е проведена отчуждителна процедура за частта от имот пл. № 205, която попада под улицата. Останалата част от неурегулираната част от имот пл. № 205 е заснета с пл. № 2348 в кв. 3а в плана от 1976 г. - изменен през 2004 г., което изменение е одобрено със заповед № 38 от 19.03.2004 г. По отношение на придобития от касаторката имот е установено, че по плана от 1957 г. е бил заснет с пл. № 2602 и е имал площ от 1220 кв. м. С първия регулационен план от 1962 г. е включен в терен за озеленяване, а с втория от 1976 г. е включен в кв. 3а отреден за комплексно жилищно застрояване. С изменението на плана от 2004 г. имот пл. № 2602 е заснет с пл. № 238 и за него е отреден УПИ ІІ-238, в кв. 3а, като към него са придадени и спорните 80 кв. м. Не е установено да е проведена процедура по уреждане на сметките по регулация, да е завзет имота. При така установените факти съдът е приел за установено, че спорният имот е част от имота на ищеца. По отношение на него регулацията не е приложена, поради което ищецът се легитимира като собственик на придадената към имота на ответницата част. Не е налице основание за допускане касационна проверка по процесуалните въпроси разрешени от съда, тъй като от изложените мотиви се установява, че съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства по делото. Обсъдени са и възраженията на касаторката направени от отговора по исковата молба. Материалноправен въпрос за това дали е приложена регулацията, с която спорният имот е придаден към парцела, отреден за имота, придобит от касаторката, е разрешен при правилно прилагане на закона и задължителната практика, формирана с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС на РБ, с което е прието, че регулацията се счита приложена, когато са уредени регулационните сметки за придадения имот, или той е завзет и владян в продължение на десет години. Съобразно изложеното поставените въпроси не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.