Определение № 4572 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 25 297/29.09.2025 година, подадена по пощата на 25.09.2025 година, от М. Т. В., против решение № 916/30.06.025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 2733/2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 274/31.07.2024 година на Окръжен съд София, VІ-ти първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д. № 733/2023 година, с което е предявения от М. Т. В. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че не дължи на дружеството сумата от 30 017.63 лева, представляваща начислено количество електроенергия за периода от 17.09.2022 година до 15.03.2023 година, обективирана във фактура № [ЕГН]/29.09.2023 година, издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] за обект, който не е бил присъединен към електрическата мрежа-къща в [населено място], [улица]. В подадената от М. Т. В. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от В. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Т. В. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по посочената касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] е подал отговор с вх. № 3146/20.11.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 916/30.06.025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 2733/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. М. Т. В. е била уведомена за обжалваното решение на 26.08.2025 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 25 297/29.09.2025 година, като е подадена по пощата на 25.09.2025 година Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че бил предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предпоставка за неговата допустимост било наличието на правен интерес както към момента на предявяване на исковата молба, така и към постановяване на решението. С него се търсела защита чрез отричането на право, претендирано от ответника. Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск бил обусловен от отричано от ищеца М. Т. В., жалбоподател във въззивното производство, вземане на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място]. Издадената фактура за В. от страна на дружеството налагала извода за наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск в полза на ищеца. Активно материално легитимиран да предяви отрицателния установителен иск било лицето, което отричало правото на ответника и търсело правна защита, състояща се в отричането му със сила на пресъдено нещо. Към момента на извършване на проверката на 15.03.2023 година М. Т. В. била имала качеството на собственик на имота и ползвател на електрическа енергия по смисъла на §. 1, т. 4 от ДРПИКЕЕ и §. 1, т. 41а, б. „а“ ДРЗЕ. М. В. имала качеството на ползвател на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и ПИКЕЕ, независимо, че неправомерно, била ползвала такава за обект без сключен договор. Пасивно легитимиран да отговаря по такава претенция бил гражданскоправен субект, който противопоставял правото си на ищеца. В случая това би операторът на електропреносната мрежа „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място]. В негова тежест било да докаже, че му се дължала претендираната сума и основанието, от което тя произтичала. М. Т. В. твърдяла, че ответното дружество не притежавало правото на вземане срещу нея в размер на 30 017.63 лева за използвана, но неизмерена електрическа енергия, доставена до обект, на който тя била собственик. Това обуславяло нейната активна материална легитимация. Тя отричала пасивна материална легитимация на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], т .е. правото му на вземане за използвана, но неизмерена електрическа енергия. Във връзка с това трябвало да се съобрази действащата към 15.03.2023 година правна уредба-ЗЕ и ПИКЕЕ. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 от ПИКЕЕ дейността по пренос на електрическа енергия включвала и събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги. Преносът на електрическа енергия се осъществявал от оператора на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия. Това била услуга от обществен интерес-чл. 86, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявало съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия-т.6. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 83 от ЗЕ-ПИКЕЕ се приемали от КЕВР по предложение на енергийните предприятия. Т. е. ПИКЕЕ били приети въз основа на законова делегация. В случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума имал операторът на електроразпределителната мрежа, а не крайния снабдител-доставчикът на електрическа енергия. Уредбата на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ била в рамките на законовата делегация и не противоречала на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречала на общото правило, че за доставена до потребителя електрическа енергия се заплащала цена, която съгласно действащия ЗЕ била регулирана от държавен орган. Налице било подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане не противоречало на нормативен акт от по-висока степен. Касаело се за специални норми, които дерогирали общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер по последния бил и начина по който били приети самите ПИКЕЕ-по предложение на доставчика-крайния снабдител и на разпределителя на електрическа енергия оператор на електроразпределителната мрежа. Това обосновавало обосновава извод за наличие на материална легитимация на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] да получи коригираната сума за доставена, но неправомерно ползвана и неизмерена електрическа енергия. В тежест на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] на основание чл.154 от ГПК било да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на претендираното от него вземане срещу М. Т. В., както и че коригиращата сума била формирана при спазване на специалните правила, уредени в ПИКЕЕ. От това дружеството черпело за себе си благоприятни правни последици. В тежест на М. Т. В. било да докаже всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, които я освобождавали от задължението да плати претендираната от нея сума за електрическа енергия. Доказателствената тежест, установена за ищцата, била за тези факти, които били благоприятни за нея. Не било спорно, че при извършената проверка на 15.03.2023 година служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] били установили неправомерно присъединяване на обект, собственост на М. Т. В. към електропреносната мрежа. Страните не спорели, че на 09.05.2022година е било преустановено електроснабдяването до обекта и СТИ било демонтирано. Т .е. до обекта не било имало кабел, който да го захранвал с електрическа енергия до 21.06.2023 година, когато регламентирано била възстановена доставката на електрическа енергия. От приетия КП от 15.03.2023 година, изготвен от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], се установявало, че при проверката те били установили неправомерно присъединяване на електропреносната мрежа без да имало СТИ. Това била хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Те били констатирали, че присъединяването били извършено с кабел тип АL/R със сечение 2 х16 мм 2 за фаза и нула. В исковата молба М. Т. В. била оспорил съдържанието на констативния протокол, тъй като бил с невярно съдържание. Той бил частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и съставлявал доказателство, че изявленията, които се съдържали в него, били направени от лицата, които са го подписали. Не било спорно, а и видно от самия протокол било че М. Т. В. го била подписала без възражения. Това се отнасяло и до вида на кабела, с който било извършено неправомерното присъединяване към електропреносната мрежа. Подписването на протокола било признание на М. Т. В. за неизгодни за нея факти, което имало доказателствена стойност. При оспорване на истинността на подписан от страната частен документ, нейна била тежестта да докаже неистинността му-чл. 193, ал. 3 от ГПК. При оспорване на съдържанието на частен документ не се откривало производство по оспорване, а се извършвала преценка за верността на отразеното в частния документ след обсъждане на всички относими и допустими доказателства, събрани в процеса. В този смисъл в тежест на М. Т. В. било да установи, че констатациите, вписани в протокола от 15.03.2023 година, не били верни. Ангажирани били свидетелски показания от страните по делото, както и техническа експертиза. Тези, доведени от М. Т. В., не опровергавали установеното при проверката. Свидетелите на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], които съдът кредитирал като достоверни и не влизащи в противоречие със останалите събрани доказателства, безпротиворечиво установявали, че на 15.03.2023 година били установили неправомерно присъединяване на обект в [населено място], [улица], собственост на М. Т. В., представляващ къща. Те били констатирали липсата на СТИ, т. е. преминалата през захранващия кабел електрическа енергия не била измервана. От заключението на техническата експертиза се установявало правилно и точно определяне на коригиращата сума в съответствие с ПИКЕЕ. В хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на мрежата изчислявал количеството на електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислявало по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при 24 часово натоварване. Преизчисляването се извършвало въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ. М. Т. В. била възразила, че той бил съставен в противоречие на тази разпоредба. Същата предвиждала той да бъдел изготвен от представител на оператора на съответната мрежа, който го подписвал, както от ползвателя или негов представител. Когато последният отсъствал протоколът се подписвал от един свидетел, който не бил служител на оператора. Текстът на чл. 49 от ПИКЕЕ не въвеждал специален ред за съставянето му. Видно от представения по делото констативен протокол от 15.03.2023 година, че той бил изготвен и подписан от представители/служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], (свидетелят Н.) и от един свидетел от Федерацията на потребителите (свидетелят П.). Т. е. спазен бил редът по съставяне на констативния протокол от 15.03.2023 година. Свидетелите били разпитани в съдебно заседание и били потвърдили констатираното при проверката. Протоколът бил подписан и от М. Т. В. като ползвател. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установявала, че констативният протокол бил истински документ, чието съдържание отразявало факти, съответстващи на действителността. Той бил предпоставка за извършване на преизчислението-чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.5 6, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисление операторът на електропреносната мрежа издавал фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия. Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 на чл. 56 от ПИКЕЕ се фактурирали по действаща за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи, определена от КЕВР. Не било предвидено преизчислението да се основава на дневна и нощна тарифа, както твърдяла М. Т. В.. Вещото лице било посочило, че преизчислението било извършено математически правилно и по действащите към момента на корекцията цени на електрическа енергия, определени с решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2022 година. При установения свързващ кабел, за чието сечение М. Т. В. не била възразила при подписването на протокола, пропускливостта/допустимият ток бил 93А. Въз основа на него било извършено преизчислението. На М. Т. В. била предоставена справка за преизчислени количества електрическа енергия, както било предвидено в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Това обосновавало извод за установяване на вземането на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] срещу М. Т. В. за сумата от 30 017.63лева. М. Т. В. не доказала възраженията си, които да я освободят от задължението да я заплати. Тя не била установила, че напрежението в мрежата било по- ниско от 230 V, както се твърдяло в исковата молба. Вещото лице било посочило, че мрежата в [населено място] била 230 V. Поради това първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Т. В. е поискала въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за съдържанието на доклада по делото, разпределението на доказателствената тежест и допускането и събирането на относими доказателства; за това на кое лице принадлежи правото да претендира плащане на електроенергия при преизчисление по ПИКЕЕ и за това как трябва да се разглежда съотношението между ЗЕ от една страна и ПИКЕЕ и ПТЕЕ от друга страна, може ли да се приеме, че това са общи и специални разпоредби, уреждащи едни и същи правоотношения и как следва да се прилагат ПИКЕЕ и ПТЕЕ в отношенията между участниците в доставката и търговията с електроенергия. По отношение на първия от въпросите се твърди наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване поради допуснато противоречие на въззивното решение с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, а по отношение на останалите два се твърди наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първият от така поставените въпроси обаче не обосновава допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, доколкото видно от изложението се касае до оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде допусната искана от М. Т. В. експертиза. Съдът не е отрекъл възможността за допускане на експертиза по принцип, а само възможността чрез такава да бъдат установявани факти при вече променено фактическо състояние, като вещите лица изготвят заключението си въз основа на факти, за които се твърди, че са съществували преди промяната, но това твърдение не е безспорно. Затова не се касае до правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а до оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, което само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на втория и третия въпроси е налице формирана съдебна практика обективирана в решение № 60 269/27.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1054/2021 година, решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 61/02.06.2022 година, постановено по гр. д. № 1898/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 55/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1421/2021 година, решение № 56/221.06.2022 година, постановено по гр. д. № 1629/2021 година и решение № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2528/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно която в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на СТИ, право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума, има операторът на електроразпределителната мрежа, а не крайният снабдител (доставчикът) на електрическата енергия. Същевременно в първите три от тези решения на ВКС изрично е разяснено и че уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ–по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната мрежа). Тази практика отговаря на втория и третия от поставените от М. Т. В. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, като въззивното решение на Софийския апелативен съд не е постановено в противоречие с нея. Затова не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по тези въпроси. Съществуващата практика е пречка за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото в изложението не се съдържат твърдения, че тази практика е неправилна и трябва да бъде променена или пък, че следва да бъде осъвременена с оглед на промени в обществено икономическите и социални условия. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 916/30.06.025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 2733/2024 година по подадената против него от М. Т. В., касационна жалба с вх. № 25 297/29.09.2025 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото М. Т. В. ще трябва да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] сумата от 102.26 €, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение