Определение № 379 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1248/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 127 от 18.02.2020 г. по ч.т.д. № 51/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1497 от 10.12.2019 г. на Окръжен съд – Бургас за частично прекратяване, на основание чл.130 ГПК, производството по т.д. № 151/2019 г. - по предявения от ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД срещу ПСФК ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС АД главен иск по чл.71 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК за установяване, че решенията на Съвета на директорите на дружеството - ответник, взети с протокол от 21.03.2019 г., са нищожни, тъй като са липсващи, невзети решения. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по така предявения иск. Частният касатор изразява несъгласие с изводите на апелативния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска за прогласяване за нищожни на взетите решения, а от друга страна счита, че преценката за наличието или липсата на такъв интерес е обусловена от доказателства, които допълнително следва да се съберат в хода на производството. Твърди се незаконосъобразно прилагане на чл.129, ал.3 ГПК, поради липса на конкретни указания от първата инстанция за отстраняване на нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на твърдения за наличие на правен интерес от предявения положителен установителен иск. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът, преди да прекрати производството по делото, да даде на ищеца указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, включително и указания за заявени факти и обстоятелства, от които ищецът извлича правния си интерес от предявения установителен иск, и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.71 ТЗ и накърнени ли са членствените права на акционера, когато представителството в Съвета на директорите на дружеството е осъществявано съобразно притежаваните от акционерите акции от капитала на дружеството, т.е. всеки акционер е имал право да излъчи свой представител/и в СД, съобразно участието му в капитала. От значение ли е в този случай дали уставът на дружеството е предвиждал подобен начин на формиране на състава на СД, след като фактически управлението на дружеството се е осъществявало по този ред и доказателства за това са ангажирани по делото; 2. Налице ли е нарушение на членствените права на акционера, респ. наличие на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване за нищожни на взетите решение на Съвета на директорите, целящи избор на нов изпълнителен директор, когато същият е избран без участието на представителите на ищеца в състава на СД, респ. е избран за изпълнителен директор на дружеството член на СД, представляващ другия акционер в състава на СД и 3. Следва ли съдът да се произнесе с решението си по същество на иска относно допустимостта на иска за прогласяване за нищожни решенията на Съвета на директорите, когато преценката за наличието или липсата на правен интерес е свързана със събирането на доказателства в производството. Допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обоснован с приложени към жалбата определения на ВКС по: ч.гр.д. № 5389/2016 г., IV г.о., ч.гр.д. № 3214/2015 г. ., IV г.о, ч.гр.д. № 3468/2019 г., III г.о. и ч.гр.д. № 654/2012 г., I г.о. Ответникът по частната касационна жалба - ПСФК ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС АД не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване прекратително определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това жалбата следва да се прецени като процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас е възприел изцяло изразеното от първата инстанция становище за липса на правен интерес за ищеца от предявения главен иск - установителен иск за прогласяване нищожност на взети от СД на дружеството – ответник решения от 21.03.2019 г. за: оттегляне упълномощаването на прокуриста П. К. и заличаването му от регистъра; избиране на М. Й. за председател на СД и изпълнителен член, който ще представлява дружеството самостоятелно; за избор и назначаване на нов прокурист – Д. Я.; за представителство на дружеството от изп.директор М. Й. и от прокуриста Д. Я. заедно и поотделно; за оттегляне на дадени на адв. К. Б. пълномощия; оттегляне на пълномощия, дадени на трети лица от досегашния прокурист и на такива, дадени на трети лица от изпълнителни директори на дружеството и от СД преди 21.03.2019 г.; за предприемане на конкретни процесуални действия във връзка с висящо пред ОС-Бургас дело и във връзка с вписване по партидата на дружеството на приетите от СД решения. В съобразителната част към въззивното определение са обсъдени подробно твърденията на ищеца в исковата молба, както и в допълнителната искова молба относно правния му интерес от установителния иск. Тези твърдения не са възприети от съда, като е счетено, че атакуваните решения на СД не засягат членственото право на глас, защото това право касае възможността за гласуване в ОСА, а освен това, ищецът не е член на СД и не би могло да се преценява дали се нарушава негово хипотетично право на глас в СД. Изложени са и съображения, че приетите от СД конкретни решения не накърняват възможността на акционера да избира членове на управителните органи на дружеството и сам да бъде избиран в тях, предвид липсата на законова или предвидена в устава възможност за квоти на акционерите в органите на дружеството. Въззивният съд е преценил като неоснователни и доводите за нарушено право за участие при формиране волята на управителните органи, както и за нарушено право на акционера да бъде информиран за дружествените работи. Крайният извод на съда е за липса на заявени от ищеца обстоятелства, които да сочат, че като последица от решенията на СД от 21.03.2019 г. за него, като акционер, са настъпили вреди, или има реална възможност такива да настъпят и не би могло при евентуално уважаване на главния иск - за прогласяване нищожност на решенията на СД да се стигне до благоприятно въздействие върху правната сфера на ищеца и до промяна в обема или съдържанието на неговите членствени права. Въззивният съдебен състав е отхвърлил оплакването в сезиращата го частна жалба за допуснато от първата инстанция нарушение по чл.129, ал.3 ГПК, изразяващо се в липса на дадени указания на ищеца за обосноваване на правния интерес от иска по чл.71 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК. Констатирано е, че в случая, ОС-Бургас не е дължал даването на изрични указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като с оглед на релевираното от ответника /в отговора на исковата молба/ възражение за липса на правен интерес от главния иск, ищцовото дружество е пояснило и допълнило исковата молба с подробни аргументи, обосноваващи правния му интерес от положителния установителен иск и именно тези аргументи са преценени от първата инстанция при произнасяне по допустимостта на този иск. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да даде конкретни и ясни указания на ищеца за отстраняване нередовност на исковата молба преди прекратяване на производството по делото, не удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, съдът не е приложил неблагоприятните правни последици, предвидени в чл.129, ал.3 ГПК, а въз основа на твърдения на ищеца за наличие на правен интерес от иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.124 ГПК, конкретизирани в допълнителната искова молба, е извършил преценка за допустимост на този иск, заявен като главен с първоначалната искова молба. Първоинстанционното производство по делото в тази част е прекратено на основание чл.130 ГПК, изрично отразено както от ОС-Бургас, така и от апелативния съд. При постановяване на въззивното определение съдът се е произнесъл изрично и по оплакванията за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила – чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК, като мотивирано ги е отхвърлил. Последното сочи и на самостоятелен извод за пряка съотносимост на въпроса към правилността на атакувания пред ВКС съдебен акт, каквато проверка е извън обхвата на селективното производство. Формулираните от частния касатор въпроси, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, също не могат да обосноват достъпа до касация. Първите два въпроса са фактологично обусловени, а освен това те са релевантни към законосъобразността и обосноваността на въззивния съдебен акт. Посочените въпроси не съответстват на визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за неправилност на въззивния съдебен акт. Поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения на частния касатор за „несъобразяване на действителното фактическо положение” при преценка на въззивния съд на поддържаните от ищеца доводи за правен интерес от установителния иск, не биха могли да аргументират наличието на основания за допускане на касационен контрол. Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда за преценка допустимостта на иска, е принципно важен, но по него е налице непротиворечива практика - например, решение по гр.д. № 1820/2010 г., III г.о., в съответствие с която е и обжалваното определение на АС-Бургас. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение