Определение № 112 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 690/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 108294/ 07.09.2015г. от И. С. Н., чрез пълномощник адв.Д. С. срещу определение № 13565/26.06.2015 г. по гр.д№7670/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 17 състав. Касаторът поддържа, че изложеното в обжалваното определение не отговаря на обективната действителност, че е коригирал предявения иск и изрично е посочил,че го насочва и към подпомагащата страна „Т. с.“-ЕООД.Тъй като е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, моли обжалваното определение да бъде отменено. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,като всеки от тези въпроси е включен в предмета на делото, обусловил е правните изводи на съда по спора ,оказал е решаваща роля за изхода му и за формиране решаващата воля на съда. Следва пространен цитат от обжалваното определение.Касаторът твърди,че въззивният съд умишлено е пропуснал фактите,че е коригирал исковата молба,че е насочил иска и срещу дружеството-разпределител като подпомагаща страна,с което е изпълнил дадените му указания.Намира,че няма спор дали то е необходим задължителен другар и че главната задача на производството е да се предотврати влизането в сила на едно неправилно въззивно определение.Моли да бъде допуснато касационното обжалване и то да бъде отменено. Ответникът по частната касационна жалба „Т. С.“-ЕАД ,не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното: С обжалваното определение е потвърдено определение от 10.02.2015 г. по гр.д.№40317/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 48 състав. С него е върната подадената от касатора искова молба вх.№11320/22.07.2014 г. и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят е предявил срещу „Т. С.“-ЕАД иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение от 29.06.2012 г., постановено по гр.д.№28458/2010 г. на Софийски районен съд,46 състав.От съдържанието на исковата молба е било видно,че в процеса по това дело като трето лице-помагач на страната на ищеца е участвало „Т. сървисис“-ЕООД и с разпореждане от 19.01.2015 г. първостепенният съд е дал указания да бъде уточнен правния интерес от предявяване на иска само срещу една от страните в процеса, доколкото условие за допустимост на иск за нищожност на съдебно решение е същият да бъде насочен срещу всички страни. С молба от 03.02.2015 г. жалбоподателят посочил,че „Т. с.“-ЕООД е подизпълнител и че няма никакво облигационно отношение с него.Въззивният съд е намерил за правилен извода, че така предявеният иск е недопустим,тъй като всички страни в процеса-главни и подпомагащи, са задължителни необходими другари по смисъла на чл. 216 ал.2 ГПК.Посочил е,че ищецът въпреки дадените указания, не е предприел съответните процесуални действия да насочи иска и срещу третото лице-помагач.Поради липса на пасивна процесуална легитимация е счел предявения иск за недопустим и за правилно връщането на исковата молба поради неотстранени недостатъци. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, за който счита, че е включен в предмета на делото и по който е налице произнасяне от страна на въззивния съд, което да е обусловило решаващите му изводи в обжалванoто определение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, неформулирането на правен въпрос при излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Правният въпрос, въведен от касатора, представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която се проява като такава чрез кумулативна даденост с една от трите посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 280 ГПК специални предпоставки. Не е в правомощията на ВКС ,въз основа на изложеното в жалбата и приложението, да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. Допустимо е редактиране или уточняване въпроса, но след като такъв поставен от страната, а тя не го е сторила. Жалбоподателят се е задоволил да посочи,че е налице материалноправен и процесуално правен въпроси,но какви са те от изложението му не става ясно. Не са аргументирани и твърдяните специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,