Определение № 294 от 09.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2174/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3204/01.02.2013 г., подадена от адв. С. С., процесуален представител на ищца Р. М. Д. [населено място], против въззивно определение №141/14.01.2013 г. по ч.гр.д.№3768/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІІ-ми граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е отменил определение №13982/07.11.2012 г. по гр.д.№18498/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, ІV-ти граждански състав и вместо това е изменил решение №3367/26.9.2012 г. по гр.д.№18497/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която Н. И. Д. е осъден да заплати на Р. М. Д. направените разноски по делото в размер на 614,48 лева, като е отхвърлил искането на ищцата да й се заплатят разноските по делото от ответника. В частната касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Н. )И. Д. е депозирал отговор по чл.276 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената претенцията за разноски е под 5000 лева – 662,98 лева. Тя е подадена на 01.02.2013 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,