Определение № 178 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Билд системс – България” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Д. П., против въззивно решение № 2454 от 22 април 2020 г., постановено по в.гр.д. № 13803/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 432 от 18 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 53600/2014 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му за осъждане на касатора да заплати на етажната собственост на сграда с адрес [населено място], [улица], представлявана от управителя С. Б. Г., на основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., сумата от 13000 лева, представляваща стойност на необходими разходи за изпълнение на строително-монтажни работи, които не са изпълнени или са изпълнени некачествено по жилищна сграда с подземни гаражи, паркоместа, магазини и офиси, построена в УПИ ***, кв. 5 по плана на [населено място], местност „К. с. – С.”, с адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди, че ищецът не е доказал съгласно разпределената по делото доказателствена тежест, че лицата, представящи се за етажни съсобственици, са собственици на индивидуални обекти в процесната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части, поради което се оспорва и процесуалната легитимация на етажната собственост. Неправилно решенията на предходните инстанции били основани на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, без да се отчете дали всички посочени от вещото лице стойности са дължими от ответника на база доказателствения материал по делото и без да се обсъди кой има задължение да отстрани констатираните от вещото лице дефекти. Сочи се, че етажните съсобственици не са направили избор съгласно приложение № 3 какви строително-монтажни работи да се извършат в общите части, както и че от представените от ответника доказателства се установява, че процесните суми не се дължат от него. Оспорва се изводът, че в архитектурния план е било предвидено поставяне на хоризонтална метална решетка за английски двор, поради което стойността на същата трябва да бъде възложена в тежест на ответника; в тази връзка се поддържа, че вертикалната решетка, монтирана пред нишата пред стълбищната клетка, не е била предвидена в одобрения архитектурен план, а е една от малкото индивидуализирани от възложителите строително-монтажни работи и е изградена за сметка на строителя по настояване на управителя на етажната собственост, като строителят е направил това, което е било изискано от него. Оспорва се и дължимостта на сумите, относими към площите пред офисите, тъй като съобразно одобрения архитектурен проект те са предназначени за ползване от собствениците на офиси, а не от всички живущи в сградата, поради което не следва да се заплаща обезщетение на етажната собственост. Неправилно било прието, че тези площи са общи части, доколкото съставляват покривна плоча на подземните гаражи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Етажна собственост на сграда с адрес в [населено място], [улица], представлявана от управителя С. Б. Г., чрез адв. К. Г., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на жалбата. Въззивният съд с обжалваното решение приема, че етажната собственост на процесната сграда е активно легитимирана да предяви исковата претенция – предмет на делото, като същата е заявена в сроковете, предвидени в ЗУТ и в Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България; че ответникът притежава качеството „строител” по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ, защото като страна по договор от 30.10.2007 г. и приложенията към него се е задължил да построи изцяло за своя сметка, със свои сили, средства и организация, както и да предаде на собствениците учредители обектите, предмет на тяхното обезщетение, в напълно завършен вид, до ключ, с изпълнени довършителни работи, годни да бъдат използвани по предназначение, и с разрешение за ползване на сградата. Вредоносният резултат и причинната му връзка с дейността на строителя са установени от заключенията на приетите експертизи (съдебно-техническа и оценителна експертиза, повторна съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза), които са кредитирани от въззивната инстанция като съдържащи ясен и пълен отговор на поставените въпроси, доколкото са резултат от обективно и професионално проведени експертни изследвания, основани на доказателствата по делото. Въз основа на първите две експертизи се приема за установено, че в общите части на сградата са налице множество неизвършени или некачествено извършени строително-монтажни дейности, които са обособени в табличен вид в заключението на повторната експертиза. От първата експертиза се установява какви са конкретните неизпълнени или лошо изпълнени строително-монтажни работи в общите части на процесната сграда, както и каква е стойността на ремонта и допълнителните дейности, необходими за отстраняване на констатираните недостатъци, като общата стойност на ремонтните дейности възлиза на 16693 лева. Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза общата стойност на неизвършените или некачествено извършените работи в сградата е 17039 лева към 2014 г., и 16658 лева към 2016 г., а от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на извършените дейности съгласно приемо-предавателен протокол от 17.07.2017 г. е 4039 лева, която сума следва да бъде приспадната от общо дължимата за отстраняване на констатираните недостатъци в общите части на сградата, с оглед на което дължимата от страна на ответника сума е 13000 лева. По делото не са установени данни за изпълнение на по-голямата част от необходимите дейности от страна на ответника или за заплащане от негова страна на обезщетение към етажната собственост. Оплакванията във въззивната жалба, че металната решетка за английски двор и стълбата за достъп до покрива на сградата не са част от одобрения архитектурен план на сградата, поради което ответникът не дължи суми за тяхната доставка и монтаж, са приети за неоснователни, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че решетката е била предвидена в одобрения архитектурен проект, макар и като хоризонтална, а не като вертикална, каквато е монтирана от строителя, а изграждането на стълбата към покрива е дължима по силата на закона дейност, като е ирелевантно дали същата е изрично посочена в архитектурния проект или не, доколкото покривното пространство съставлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, достъпът до която е необходим не само за извършване на ремонт и поддръжка, но и с оглед гарантирането на пожарната безопасност на сградата. Посочено е, че ответникът черпи аргументи, ползващи тезата му за неоснователност на исковата претенция, от непълноти и пропуски от идейния архитектурен проект за изграждане на сградата, изготвянето на който е били негово задължение съгласно договора от 30.10.2007 г. Относно дължимостта на сумата от общо 8145 лева, относима към площите пред офисите, е посочено, че макар да се касае за площи, ползването на които е предвидено за собствениците на офиси в сградата, тези площи съставляват покривна плоча на подземните гаражи на сградата и като такива представляват общи части за подземните гаражи. За неоснователни са приети и доводите, че всички останали неизвършени работи и некачествено извършени работи са отклонения в рамките на допустимото, приети от всички собственици, проектанти, изпълнители и специалисти от независимия строителен надзор, защото въвеждането на сградата в експлоатация не изключва гаранционната отговорност на строителя. По отношение на неработещото аварийно осветление е посочено, че същото не се дължи на необходимостта от подмяна на акумулаторните батерии, които са консуматив, тъй като е установено, че батериите са били подменени и въпреки това аварийното осветление се нуждаело от диагностика и ремонт, за които отговорност носи ответникът, предвид минималните гаранционни срокове. Касационният съд приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По приложението на чл. 12, чл. 235 и 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК се поставят въпросите: за задължението на съда да обсъди всички доказателства във взаимна връзка, експертните заключения във връзка с останалите доказателства, както и за следване правилата на логиката и преценката на вероятността; относно преценката на събраните по делото писмени доказателства в съвкупност с целия доказателствен материал и доводите и възраженията на страните. Касаторът твърди, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд е възприел безкритично експертните заключения и ги е преценявал изолирано от останалите доказателства по делото. Съгласно установената практика на ВКС, съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изложи мотиви относно своите фактически и правни изводи; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните, като то следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост (в този смисъл са сочените решение № 241 по гр.д. № 3194/2013 г., І г.о., и решение № 60 по т.д. № 475/2012 г., ІІ т.о., ВКС). В случая решаващите изводи на въззивния съд не се отклоняват от цитираната практика, тъй като се основават не само на експертните заключения, а на цялата доказателствената съвкупност. Съдът е изложил мотиви защо кредитира приетите по делото експертни заключения, както и че при определяне стойността на необходимите ремонтни дейности в общите части на сградата следва да бъде взето предвид заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, тъй като същото дава отговор на поставените въпроси и към 2014 г., когато е предявен искът, като в същото време са отчетени и извършените дейности съгласно приемо-предавателен протокол от 17.07.2017 г. Не са налице основания за допускане до касационен контрол по поставения въпрос за доказването и доказателствената тежест според чл. 153 и чл. 154 ГПК, основаващ се на становището на касатора, че лицата, представящи се за етажни съсобственици, не са доказали, че са собственици на индивидуални обекти в процесната сграда, въпреки че с доклада по делото първоинстанционният съд е вменил в тяхна тежест доказването на тези обстоятелства. Според решение № 61 по гр.д. № 3306/2013 г., IV г.о., ВКС, за допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че от съдържанието на исковата молба и направените уточнения към нея се установява процесуалната легитимация на етажната собственост, доколкото част от ищците са били съсобственици на процесното дворно място, като са сключили с ответника договори за възлагане на строителство на процесната сграда, а останалите са закупили недвижими имоти в сградата от ответното дружество. Посочено е, че тази констатация намира опора и в доказателствата по делото. Проверката на този извод не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Последният въпрос: ако една покривна плоча на подземен гараж от към страната на гаражите е обща площ, то обща площ ли е другата страна, която има предназначение на под, и следва ли строителят да я отремонтира за своя сметка, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване. Според дадените с т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, за да се отговори на подобен въпрос, се налага да се вземат предвид конкретните факти по делото, каквато възможност в процедурата по чл. 288 ГПК пред касационния съд няма. При този изход на производството по допускане на касационното обжалване е основателно искането на ответната страна за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,