Определение № 2297 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 454/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител А. Д. – гл. инспектор при ТД – Варна на Kомисията, против решение № 154 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 280/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответникът Р. В. Е. чрез адв. С. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който счита, че липсват предпоставки за допускане на обжалването (неправилно страната свързва това с неоснователността на касационната жалба). Претендира разноски.

Ответницата С. В. Е. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 54 от 18.03.2024 г. по гр. д. № 316/2022 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявения от Комисията против С. В. Е. и Р. В. Е. иск за отнемане в полза на държавата на следния недвижим имот: дворно място с административен адрес в [населено място], [община], [улица], ведно с построената в него на груб строеж двуфамилна жилищна сграда на два етажа и е ангажирана отговорността на ответника за дължимите д. такса и разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и са налице всички предвидени в закона предпоставки за надлежното му образуване: КОНПИ е сезирана с уведомление от Окръжна прокуратура – Разград за привличане на С. В. Е. в качеството на обвиняем по досъдебно производство ДП № 40/2017 г. на ОСО-ОП Разград за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ); проверката срещу лицето за установяване на незаконно придобито имущество е за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2021 г. и е образувана с протокол № ТД04ВА/УВ2462/17.02.2021 г.; с решение № 2852/03.08.2022 г. на директора на ТД – Варна на Комисията е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника, а с решение № 3129/09.11.2022 г. въз основа на доклад от 26.10.2022 г. – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от С. Е. и съпругът ѝ Р. В. Е. – ответници по иска. Констатирал е, че искът на КОНПИ – след частичен отказ от него - е за отнемане от ответниците на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [община], [улица], ведно с находящата се в него двуфамилна жилищна сграда в груб строеж. Изложил е съображения, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя; че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер, като едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен произход. Решаващият състав е приел, че в случая, в рамките на целия проверяван период придобитото от ответниците и налично в края му имущество е поземленият имот, чието отнемане в полза на държавата се иска, закупен от Р. Е. с нотариален акт № ..../18.10.2013 г. на нотариус с район на действие РС – Разград, по време на брака му със С. Е., и впоследствие застроен с изградената в същия през 2014 г. двуетажна жилищна сграда. Установил е още, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, наличната в края на проверявания период сума по банкова сметка е в размер на 187. 54 лева; че пазарната стойност на дворното място към датата на придобиването му 18.10.2013 г. е 5500 лв., съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Като спорен по делото е посочил въпроса за пазарната стойност на разходите за придобиване (като труд и материали) на построената в имота сграда, във връзка с което са изслушани свидетелски показания и е прието допълнително заключение на вещото лице по оценителната експертиза във варианти. Въззивният съд е ценил показанията с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и се е позовал на установеното от вещото лице състояние на сградата (същата не е довършена като първият етаж се ползва, но вторият е необитаем). Доколкото за направата на първия етаж са ползвани материали втора употреба, е приел, че стойността на материалите за изграждането ѝ към 2014 г. е в размер на 90 784. 48 лв., съгласно варианта от допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ; че цената за труд (същият е заплатен само за ВиК и ел. инсталациите и за направа на дограмата) е в размер на 2 072. 05 лв., съгласно таблицата на вещото лице за труд и материали по пера – приложение към СТЕ). При тези съображения е обобщил, че придобитият имот - като цена за дворното място и разходи за изграждане на сградата, възлиза на сумата от 98 309. 14 лв. (5 500 лв. + 90 784. 48 лв. + 2 024. 66 лв.). Решаващият състав е приел, че стойността на придобитото от ответниците в проверявания период имущество: дворно място и сграда на обща стойност 98 309. 14 лв. и наличност по банкова сметка от 187. 54 лв., е под 150 000 лв., т. е. то е под релевантния размер. Констатирал е, че дори при определяне стойността на сградата да се съобрази и отчете изцяло стойността на труда от 50 024. 66 лв. (както е приел първостепенният съд), то общата оценка на имуществото (земята - 5 500 лв., сградата - 140 809. 14 лв. и наличната сума по сметка от 187. 54 лв.) е в размер от 146 496. 68 лв. и отново е под релевантния законов праг от 150 000 лв. В този смисъл за неоснователни са счетени оплакванията на Комисията за неправилно остойностяване на имуществото на ответниците, а освен е изтъкнато, че твърденията на страната са за стойност за изграждане на сградата в още по - нисък от възприетия от първата инстанция размер - 100 292. 58 лв. и с обща цена за имотите от 106 292. 58 лв. Съобразявайки задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.05.23 г. по т. д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, второинстанционният съд е приел, че стойността на т. н. „значително несъответствие“ е специално законово понятие означаващо превишаване с най - малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Взел е предвид, че едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Нетният доход (по см. § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Предвид тези разрешения инстанцията по същество е преценила като неоснователни оплакванията на КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и налично имущество (без оглед на неговата стойност, която може да е под 150 000 лв.). По тези аргументи е направено съждение, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка от състава на иска по чл. 153 ЗОНПИ за отнемане на имуществото в полза на държавата. Отсъствието на кумулативно разписана предпоставка пък прави безпредметно провеждането на изследване дали въпросното имущество е придобито със средства от законен източник.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;

2. „Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?“.

Поддържа се и искане за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационен контрол не следва да се допуска.

Поставените от жалбоподателя въпроси, уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, обобщено касаят съдържанието и механизма на определяне на понятието „значително несъответствие“ при предявен иск за гражданска конфискация. По така поставените въпроси е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено изрично и следното становище: стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най - малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Разяснено е още, че този подход е съобразен с целта на закона, а именно да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Обжалваното решение е в съгласие с горните разрешения по поставения обобщен правен въпрос. Наличието на задължителна съдебна практика и съобразяването й при постановяване на въззивния съдебен акт в обжалваната му част изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не може да се уважи и искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предпоставено от поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В тази част то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, не е обосновано приложно поле на сочените селективни основания, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата Е. заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 1 500 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,