Определение № 1351 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Посолство на Република У. в Република България чрез пълномощник адв. А. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 25.03.2014г. по в. гр. дело № 9355/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 35478/2011г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. Л. Т. извършено с предизвестие от 01.06.2011г., поради съкращаване на щата, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „преводач” в Посолство на Република У. в България и Посолство на Република У. в България е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 8400 лв. за период 01.07.2011г. - 01.01.2012г. В изложение за допускане на касационно обжалване съдържащо се в касационната жалба, жалбоподателят поставя правните въпроси относно материалноправната легитимация на ответника с твърдение, че исковете са предявени срещу страна, която няма самостоятелна правосубектност, както и че не са предявени пред компетентния съд. Поддържа се, че работодател на ищеца е Министерството на външните работи на Република У., а посланикът на Посолството на У. в България е само негов представител, което е видно от сключения договор за Промяна на трудовия договор, както и че с този договор страните са избрали приложимото право да бъде унгарското, а компетентен да разглежда възникналите спорове във връзка с трудовия договор е Столичният трудов съд на Република У.. Ответникът Х. Л. Т. чрез пълномощник адв. Д. М. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че работодател на ищеца е Посолството на Република У. в Република България, което притежава регистрация по БУЛСТАТ и именно то е подало уведомление за регистрация на трудовия договор на ищеца, а видно от приетите по делото справки от НАП като работодател на ищеца фигурира Посолството на Република У.. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. По въпроса относно материалноправната легитимация на ответника като работодател на ищеца, съдът се е позовал на § 1, т. 1 от ДР на КТ като е приел, че именно Посолството на Република У. е работодател на ищеца, което е видно от сключените трудови договори, по които ищецът е престирал труда си в [населено място] при работодател Посолство на чужда държава, което осъществява дейността си в Република България. М. въпрос относно материалноправната легитимация на Посолството на Република У. в Република България като работодател по исковете за оспорване законността на уволнение на служител по трудов договор в дипломатическата служба е относим към предмета на делото и засяга решаващите изводи на съда за изхода на спора. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.