Определение № 793 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерджи маркет“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. С. против решение № 417 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 1437/2022 г. на Апелативен съд–София, 4-ти граждански състав.

Ответникът Л. И. Т. чрез адв. Ф. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 267053 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 9603/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 8-ми състав за отхвърляне на предявения от „Енерджи маркет“ АД против Л. И. Т. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. с ал. 4 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., дължима по договор за паричен заем от 27.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до изплащането й и са присъдени разноски на ответника.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил следната фактическа обстановка. Представен е на бланка разходен касов ордер (РКО) от 27.07.2012 г. с издател „Енерджи маркет“ АД, в който е написано саморъчно и без номер, с посочена ръкописно дата на издаване „27.07.2012 г.“ и след текста „Да се брои на...“ саморъчно е написано „Л. Т.“; сумата „50 000“ и словом „петдесет хил. лв.“, а след текста „получих сумата“ е попълнена саморъчно графата за ЕГН, съвпадащо с ЕГН на ответника, записан е саморъчно номер на лична карта, дата на издаването й и от кого е издадена, след целия този текст е положен подпис, а по - долу вляво е положен и подпис срещу „броил сумата“. Ответникът е бил упълномощен с нотариално удостоверяване от 06.12.2013 г. на подписа на изпълнителен директор на ищцовото дружество (извършено от нотариус Р. Д. с рег. № 274 на НК) да осъществява следните правни и фактически действия: да представлява дружеството, като извършва от името и за сметка на дружеството правни и фактически действия, като го представлява пред всички лица, извършвайки изброени неизчерпателно правни действия като водене на преговори за сключване на посочени договори, да изпълнява от името и за сметка на дружеството задълженията на дружеството по упоменатите в пълномощното сключени договори (съгласно данните в удостоверение с рег. № 120/18.01.2019 г. на нотариус Л. Л. - с рег. № 44 на НК). Във връзка с процесния РКО от дата 27.07.2012 г. в оборотната ведомост на задбалансовите записвания, в хронологична ведомост на задбалансови активи и справка типови операции, е взета на дата 27.07.2012 г. следната счетоводна операция: дебит задб. с-ка 984 „Други условни активи“, анал. Л. Т. = 50 000 лв., кредит задб. с-ка 999 „Кореспондираща сметка за условни пасиви“ = 50 000 лв., като не е обявен в ТР по партидата му Годишен финансов отчет за 2012 г. (заключение на първоначалната ССЕ). В счетоводството на ищцовото дружество се води негово вземане от ответника за сумата от 50 000 лв., което е заведено в задбалансова сметка, като „условен актив“, но в съдържанието на хронологичната оборотна ведомост „501 - Каса в левове“ за периода на 2012 г. няма счетоводно записване за изплатени 50 000 лв. на ответника, а процесният РКО не е осчетоводен и не е оформен редовно: липсва номер на първичния счетоводен документ, номерът би следвало да е пореден и да се присвои при завеждане в Касовата книга в деня на издаването му; не били посочени имената на съставителя на РКО и целта, за която е издаден, респ. не била конкретизирана стопанската операция, за която този документ е бил издаден. Същият няма реквизити, мотивиращи обоснованост на стопанската операция. Въпросният „условният актив“ отразява възможен актив, възникнал в резултат от минали събития, чието съществуване може да се потвърди от настъпването на несигурни събития. Задбалансовите сметки, по които счетоводно са заведени условните активи, участват в съставянето на счетоводния баланс, а във връзка с осчетоводяването на процесната сума счетоводството на ищеца не е водено редовно - доколкото данните в счетоводството за 2012 г. не съответстват на данните, които са обявени за 2015 г. - 2017 г., защото в хипотезата на съществуване на т. н. „условен актив“ той бил следвало да е оповестен през тези години, а такова оповестяване няма (заключение на повторната ССЕ). Несъмнено подписът в графа „получих сумата“ в съдържанието на процесния РКО - изписан с 3 вида химикални пасти - е положен от ответника (заключение и на двете назначени по делото почеркови експертизи), който е автор и на изпълнения графично ръкописен текст (букви и цифри), с изключение на израза „Енерджи Маркет“ АД (заключение на единичната съдебно - почеркова експертиза). Според вещите лица от състава на тричленната експертиза обаче ръкописният текст (букви и цифри) в РКО не е изпълнен графично от ответника и е налице обективна невъзможност да се отговори на въпроса дали ръкописните части от текста са изпълнени от едно или от различни лица. Уточнено е, че подписът за „получил сумата“ и ръкописния текст „27.07.2012 г…. Л. Т. … 50 000 петдесет хил. лв.“ са изпълнени с един вид химикална паста, частта за „броил“ сумата е изпълнена с друга, а името „Енерджи Маркет“ АД е написано с трета химикална паста. Изписването на документа е извършено в следната поредност: в дясната част на документа първо е положен подписа в графа „получил сумата“, а после е изписан ръкописния цифров текст, касаещ ЕГН и номер на лична карта, докато в лявата част е обратното – т. е. в графа: „броил сумата“ на ордера първо е изписан ръкописният текст, касаещ номер на л. к., след което е положен подписът.

По делото са разпитани свидетели, които сочат в показанията си, че ответникът, който работел при ищцовото дружество в релевантния период получавал от последното парични суми през същата 2013 г. Сумите му били давани за текущи разходи и след това той се отчитал. Това били принципно суми за командировъчни разходи, такива свързани с офиса на дружеството или всякакви други разходи, свързани със стопанската дейност на дружеството. За получаваните суми били издавани две типа документи – РКО и отчет. При получаване на сумата се издавал РКО и после се давал отчет. Върху РКО били полагани подписи – от лицето, което получавало сумата, и от това, което давало сумата. Отчитането на сумите на предприятието на ищеца се извършвало само пред главния счетоводител, който водел касата на дружеството. Предоставянето на заеми на фирми и на физически лица ставало само по разпореждане на изпълнителния директор (св. В.). Ответникът е ръководил операциите на дружеството на вътрешния пазар и одобрявал с подписа си отчетите на служителите. Главният счетоводител при ищеца давал аванси с РКО, които обичайно той попълвал, а на касата на дружеството били изплащани освен служебни аванси и комисионни възнаграждения. Заеми на свои служители дружеството не е давало (св. Г.). Ответникът е работил за дружеството, като намирал клиенти и впоследствие станал търговски директор, пряко подчинен на изпълнителния директор. Като такъв той вземал средства от касата на дружеството, тъй като това била обичайната практика, свързана с организацията на командировките там. Служебните аванси имали два прага: до 500 лв. и до 1 000 лв. и се е случвало дружеството да дава и заеми „на познати, на приближени и на лица, с които дружеството работило“ – физически и юридически лица. Решенията за отпускане на заеми били вземани от изпълнителния директор или от борда на директорите. Когато сумата била по-голяма - решението за отпускане на заема било подлагано на обсъждане в борда на директорите. През 2012 г. - 2013 г. било взето решение (но същото не е протоколирано) за предоставяне на сума в заем на ответника, докато той още не е работил за ищеца. Заемът не бил обезпечен, а се очаквало дружеството да получи вземания от дейността на ответника. Сумата по заема се предоставила на ответника от главния счетоводител по лично разпореждане (по телефона) на изпълнителния директор на ищцовото дружество, за което имало „разписан документ“.

При горните факти инстанцията по същество е приела, че ищецът не е провел пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) на факта на предоставяне (предаване) на процесната сума по РКО от 27.07.2012 г. от ищеца като заемодател на ответника като заемател (тъй като заемът е реален договор, който се сключва с предаването на заетата сума) и е отрекъл да е възникнало между тях правоотношение по договор за паричен заем, удостоверен с горния писмен документ. Този извод почива на данните от заключението на повторната ССЕ (възприето от решаващия състав като по - детайлно и даващо по – задълбочен отговор на поставените задачи), че от счетоводните книги на ищеца за 2012 г. не може да се направи извод за изплащане на каса като заем на сумата 50 000 лв. от ищеца на ответника, както и на установения по делото от тримата експерти (от състава на повторната почеркова експертиза, чието заключение е кредитирано като по–обосновано и почиващо на повече изследователски методи в сравнение със заключението по едноличната СПЕ) факт, че ръкописният текст (букви и цифри) в РКО (попълнен с три различни химикални пасти) не е изпълнен графично от ответника, а негов е само подписът в графата за получил сумата. За неоснователни са намерени доводите на ищеца, с които той обосновава необходимостта от назначаване на поредна повторна експертиза за изследване на текста в процесния РКО, основани единствено на факта, че заключението не го удовлетворява. Развити са съображения, че макар да няма установена поредност при попълването на един РКО не може да се приеме, че конкретният документ съдържа признание за неизгоден за ответника факт за предадена му парична сума, поради което той не се ползва с материална доказателствена сила (стойност), макар принципно признанието да не е изключено от оценителната дейност на съда за проверка на достоверността му по аргумент и от чл. 175 ГПК. Обобщено е, че при недоказано получаване на парична сума в заем не може да се приеме, че е възникнало задължение за връщането й (чл. 240, ал. 1 ЗЗД), за което да е отговорен ответникът. В допълнение на съжденията по обжалваното решение съдът е изтъкнал, че дори и при доказано предаване на парична сума от едно лице на друго, не е установено това да е извършено на основание договор за заем. Депозираните по делото свидетелски показания пък са счетени за недопустими (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК) след като се оспорва съществуването на заемно правоотношение между страните и чрез тях се цели установяване на самата правна връзка по заем при недоказано предаване на сума в размер на 50 000 лв. с други доказателствени средства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения (оплаквания) за порочност на обжалваното решение, изложени в жалбата, с която е сезиран?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд по искане на страна или служебно да назначи нова експертиза по въпросите, предмет на допуснатата в първоинстанционното производство тройна такава при противоречие между нея и предходната единична такава?“;

3. „Длъжен ли е съдът при противоречиви експертни мнения на вещите лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“

По първия въпрос се поддържа отклонение с практиката на ВКС, опредметена в решение № 208 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 127/2020 г. на III г. о., решение № 46 от 14.04.2022 г. по т. д. № 2130/2020 г. на II т. о., решение № 20 от 9.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на IV г. о., решение № 176 от 31.10.2017 г. по т. д. № 2299/2016 г. на II т. о., решение № 72 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 3582/2015 г. на III г. о. (по първото питане), в решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на I г. о., решение № 57 от 8.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на II г. о., решение № 185 от 26.01.2018 г. по т. д. № 154/2017 г. на II т. о. (по второто питане), в решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на I г. о. и решение № 57 от 8.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на II г. о. (по третото питане).

Като основание за селектиране на жалбата се сочи и самостоятелния фактически състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Повдигнатите процесуалноправни въпроси не могат да обусловят допустимост на обжалването. Макар да удовлетворяват общия критерий, те не удовлетворяват специалния селективен критерий на заявеното основание. По питанията е формирана трайна съдебна практика на ВКС, която при постановяване на обжалваното решение е съобразена (вкл. и тази, на която касатора се позовава), което изключва предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По първия и третия въпрос.

Според задължителната практика на ВКС, изразена с ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд, чиято дейност е решаваща, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В негово задължение е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и тази му (решаваща) дейност следва да намери отражение в мотивите на съдебния акт. В случая това е сторено, като второинстанционният е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, вкл. е обосновал аргументи и съображения защо не възприема заключенията на първоначалната съдебно - счетоводна експертиза и единичната почеркова експертиза, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Съдържащите се в изложението касационни оплаквания относно преценката на доказателствата и относно необосноваността на обжалваното решение, не могат да се разглеждат в производството по селекция на касационната жалба.

По вторият въпрос.

Той е свързан с приложението на чл. 201 ГПК и предпоставките, при които се възлага допълнително (ново) заключение на вещо лице от страна на въззивния съд. Последният е длъжен, без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно да назначи експертиза и определи задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (така указанията по т. 3 от цитирания по – горе тълкувателен акт). В случая такива се релевирани с жалбата пред въззивния съд, който е изтъкнал доводи за отсъствие на сочените процесуални нарушения при попълване на доказателствения материал от първостепенния съд – да не удовлетвори доказателствените искания на ищеца за назначаване на нови съдебни експертизи (счетоводна и почеркова) и е отказал на свой ред да назначи нови. С решението пък мотивирано е изложено становището на съдебния състав защо кредитира едни от заключенията, а други не възприема и преценката за това не се основава единствено на броя на експертите, ангажирани със задачата, а на обосноваността на заключението и използваните методи за оценка и анализ - арг. чл. 203 ГПК. Предвид на изложеното, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, посочена по – горе, а и с решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, I г.о., на което страната се позовава. Това изключва приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационен контрол не може да се допусне и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради поддържаната от страната очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се удовлетвори.

При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата своевременно претендираните разноски за настоящата инстанция. Същите са уговорени в приложения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023 г. в размер на 3 488 лв., платими по банков път и са приложени доказателства за извършен банков превод на сумата по посочената в договора сметка на адвокат – пълномощника.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.