Определение № 979 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 366/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Агроконтрол ООД, [населено място], А. Д. Г., Д. А. Г. и К. Н. Г. срещу определение № 978 от 07.11.2023 г. по т.д. № 1686/2023 г. на Върховен касационен съд, II т.о. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателите касационни жалби срещу решение № 296/13.07.2023 г. и срещу решение № 295/13.07.2023 г., двете по в.гр.д. №339/2023 г. на Плевенски окръжен съд. За да постанови този резултат, предходният касационен състав е констатирал недопустимост на касационната жалба срещу решение № 295/13.07.2023 г. по в.гр.д. № 339/2023 г. на Плевенски окръжен съд поради несъществуването му в правния мир, с оглед констатациите в разпореждане № 493/30.08.2023г. по в.гр.д. № 339/2023 г. на Плевенски окръжен съд, че този номер на решението е даден от електронната система на съда поради допусната техническа грешка и правният спор е разрешен с решение № 296/13.07.2023 г. Касационната жалба срещу съществуващото въззивно решение е оставена без разглеждане поради императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3 ГПК, която предпоставя касационното обжалване изведено от цената на иска. В случая, същата се определя съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предмет на делото са обективно евентуално и субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, касаещи съществуването и условията, при които е сключен договор за наем на земеделска земя за отдаване за временно възмездно ползване на 98,357 дка земеделска земя при уговорка за плащане на наемна цена по 50 лв/дка годишно, или общо сумата на наемната цена за една година възлизала на 4917,85 лв., която е под установения в закона минимален размер от 5 000 лв. за допустимост на касационния контрол. Жалбоподателите не оспорват приложимостта на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК при определяне на цената на иска, но оспорват извода за това кой договор е следвало да бъде съобразен. Считат, че цената на иска следва да се определи въз основа на договора, чието валидно действие се цели да бъде установено – в случая договора за аренда на земеделска земя от 12.01.2022 г. Посочват, че уговореното рентно плащане по него от 80 лв/дка годишно за отдаване на земеделска земя с площ 98,357 дка обуславя годишна цена и съответно цена на иска 7868,50 лева., което предопределя и допустимост на касационната им жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Cпopният пpeдмeт нa дeлoтo ce въвeждa oт ищeцa c иcĸoвaтa мoлбa. Ищeцът индивидyaлизиpa cпopнoтo пpaвo чpeз фaĸтичecĸитe твъpдeния в oбcтoятeлcтвeнaтa чacт нa иcĸoвaтa мoлбa, ĸoитo фopмиpaт ocнoвaниeтo нa пpeдявeния иcĸ /чл. 127, aл. 1, т. 4 Г РK/, a чpeз пeтитyмa нa мoлбaтa се oпpeдeля видa и cъдъpжaниeтo нa тъpceнaтa зaщитa. С депозираната на 04.07.2022 г. пред Районен съд Кнежа искова молба ищците са формулирали петитум да бъде признато за установено между страните, че договор за наем на земеделска земя № 2445 от 08.07.2020 г. няма действие и им е непротивопоставим, а в условията на евентуалност – че същият има срок на действие три години. Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове в условията на евентуалност за съществуването на договор за наем, което обуславя приложението на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК при определяне на цената на исковете. Същата следва да се определи съобразно договора, чието съществуване е предмет на делото. Наличието на друг договор, от който ищците черпят права, които да противопоставят на правата от договора, предмет на установителните искове, има евентуално значение за основателността на претенцията им, но не и за определяне на цената на исковете. В случая видно от чл. 7 на договора за наем на земеделска земя № 2445 от 08.07.2020 г., намиращ се на л. 14 от гр.д. № 397/2022 г. на Районен съд Кнежа, уговорената наемна цена е 50 лева на декар годишно. Предмет на договора за наем на земеделска земя съгласно чл. 1 са описаните в същия ниви и изоставени трайни насаждения с обща площ 98,347 дка. Следователно, наемът за една година и цената на предявените искове възлиза на 4917,85 лева., която е под прага за касационно обжалване, предвиден в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касае се за облигационно отношение във връзка с недвижим имот, поради което не намират приложение изключенията, предвидени в същата норма. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателите и цената на иска да се изчисли в размер на 7868,56 лева съобразно договора за аренда на земеделска земя от 12.01.2022 г., въззивното решение отново не би подлежало на касационно обжалване, тъй като сключената сделка се явява търговска по отношение на дружеството-касатор на основание чл.286, ал.1 ТЗ - сделката е сключена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие, предпоставящо приложението на прага за касационно обжалване от 20 000 лева за търговски дела съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,