Определение № 3545 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Обжалвано е определение № 69/12.02.2024г. по ч.гр.д № 33/2024г., с което Апелативен съд – Бургас е потвърдил разпореждане № 4195/18.12.2023г. по гр. дело № 1529/2023г. Окръжен съд – Бургас, погрешно именувано „определение“ за връщане на исковата молба на Щ. В. К. по недопустимия иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора по н.а. 47/17.05.2022 г., с който ответникът В. Щ. К./баща на ищеца е прехвърлил на втория ответник И. Р. П. един свой апартамент в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка. Определението се обжалва от Щ. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроса кога е налице правен интерес за предявяване на иск за нищожност от лице, което не е страна по договора. Касаторът счита въпросът обуславящ определението, включително поради това, че като е изключил интереса му от предявения иск, въззивният съд не е съобразил, че ищецът е заявил намерение да се позове на придобивна давност за имота, предмет на договора, сключен от ответниците. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на определението. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил наличието на възражение за придобивна давност, което обосновавало правния интерес от водене на иска за нищожност на договора, сключен между ответниците. Ответниците В. К. и И. П. възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът Щ. К., трето лице, няма правен интерес от предявения иск за прогласяване нищожността на договора, по който баща му/първият ответник е прехвърлил правото си на собственост върху апартамента в [населено място] на втория ответник, с доводи за абсолютна симулация. Добавил е, че този интерес не произтича от твърденията в исковата молба, че ищецът владее имота повече от 10 години и има желание да се снабди с констативен нотариален акт за правото си на собственост, като действителна цел на ответниците не била първият да прехвърли, а вторият да придобие собствеността, а да прекъснат владението на ищеца върху имота. При тези мотиви на въззивния съд с оглед установената абсолютна процесуална пречка за допустимост на иска за нищожност на договора, сключен между ответниците – липса на правен интерес за ищеца, който не е страна по този договор, подвигнатият въпрос е обуславящ в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд обаче не го е решил в противоречие, а съответно на установената по него практика на Върховния касационен съд. Приема се, че искът за нищожност на договор от лице, което не е страна по него, е допустим, а легитимацията на ищеца е надлежна, когато той има правен интерес от прогласяване на нищожността (напр. решение № 207/24.07.2012 г. по гр. д. № 914/2011 г., ІV-то ГО, решение № 90/16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г., III-то ГО и много други). Правен интерес има, когато чрез прогласената нищожност ще бъде решен в пълна степен друг съществуващ правен спор между ищеца и ответниците/страните по договора. Решението по установителният иск трябва да способства за признаване или удовлетворяване на субективно материално право на ищеца, което сключеният договор засяга. Съответно правен интерес няма, когато решението в установяването или отричането на нищожност на договора не би се отразило върху правната сфера на ищеца. Правният интерес, а с това – и надлежната процесуална легитимация, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, респ. пречка за допустимост на предявения иск. За нея съдът следи служебно. В случая, искът за прогласяване нищожността на алеаторния договор, сключен между ответниците, не засяга по никакъв начин правната сфера на ищеца. Този интерес не произтича и от твърденията за продължило повече от 10 години давностно владение на ищеца върху имота, предмет на договора. Първо, договорът между други/между ответниците не е действие, което прекъсва или спира придобивната давност, включително когато е нищожен – арг. от обратното по чл. 84 ЗС, вр. чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Второ, предявеният иск е за прогласяване на неговата нищожност, а не отрицателен установителен за собственост, а в обосноваване на неговата допустимост е неприложима т. 1 ТР № 8/27.11.2018 г. по тълк.д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС. По повдигнатия въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. При тези мотиви, съдът