Определение № 31 от 18.08.2021 г. на ВКС по д. № 14/2021 г.

Образувано е по повдигнат спор между Софийски градски съд и Административен съд София - град по въпроса за съда, компетентен да разгледа искане на Ч. Г. Т. за сприране на действията на ЧСИ И. М. - К. по изп.дело № 20218390400039, съдържащо се в жалба вх.№6909/ 26.02.2021г, подадена в АССГ от Ч. Г. Т. срещу Ревизионен акт №Р-222221017003906-091-001 от 31.03.2000г наНАП. В жалбата е посочено,че се обжалва посоченият ревизионен акт на НАП ,за който без му е бил връчван в ревизионно производство, жалбоподателят е узнал от съобщение на ЧСИ И. М. -К. по изп.дело № 20218390400039 ,същото връчено му на дата 24.02.2021г. Като длъжник в това изпълнително дело ,образувано по молба на взискател за присъдени съдебни разноски по приключил съдебен спор, Т. е уведомен за постановление от 10.02.2021г на ЧСИ М.-К.,с което е отказано да се намали адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и да се вдигне наложена възбрана върху имот на длъжника. В същото съобщение длъжникът е уведомен и за разпореждане на ЧСИ от 10.02.2021г за присъдениняване на държавата като взискател на основание чл.458 ГПК ,чрез НАП ТД- София, за публични задължения на Т. в общ размер на 33 886,67 лв. ,съгласно удостоверение за публични задължения от 09.02.2021г ,поради което е отказано да се намали и размера на начислените такси и разноски. Част от тези публични задължения,съгласно приложената справка на НАП са вземания от данъчно облагане по посочения като обжалван ревизионен акт №Р-222221017003906-091-001 от 31.03.2000г на НАП. В жалбата е направено„особено искане“ да се издаде обезпечителен акт за спиране действията на ЧСИ досежно претенцията на присъединения взискател НАП ТД- София, както и искане органът да бъде задължен да представи ревизионния акт. С определение № 1566/04.03.2021г по адм.д № 2140/2021г АССГ 20-ти състав е прекратил производството поради неподсъдност като е приел, че предметът на съдебен контрол по образуваното адм.д № 2140/2021г АССГ 20-ти състав се свежда до защита срещу незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител и искането за спиране следва да се разгледа от Софийски градски съд по реда на гл.тридесет и девета на ГПК. В същото определение е разпоредено жалбата срещу ревизионния акт да се докладва за образуване в друго дело,подсъдно на АССГ в отделно производство ,след образуване и разпределение. Спорът по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК е повдигнат с определение №269259 от 26.05.2021г по образуваното по ч.гр.д №3957/2021г на Софийски градски съд, търг.отд,6-ти състав със съображението ,че не е компетентен да се произнася по искане за спиране на изпълнението, каквато подведомственост Софийски градски съд би имал само при подадена жалба срещу действия на съдебен изпълнител по чл.435 и сл. ГПК. Такава жалба обаче няма ,а се касае за обжалване на административен акт, пред административен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа искане за спиране на действията по изпълнението в случай, че искането е направено поради обжалване, е съдът компетентен да разгледа жалбата. Когато се обжалва действие на частен съдебен изпълнител искането е акцесорно и не се разглежда в самостоятелно производство, по него се произнася съответния окръжен съд, който разглежда подадената по реда на чл.435 и сл. ГПК жалба, след преценка съгласно чл.438 ГПК, във вр чл.432 т.1 ГПК.Нито окръжният съд, нито административният съд имат обща компетентност да разглеждат искания за спиране на изпълнението, правомощието е налице за случаите, уредени в закон - при оспорване по съдебен ред на изпълнителни действия, или на изпълнителното основание по общ или специален ред (чл.432 ГПК, чл.127,ал.2 ДОПК). Разликата между двете оспорвания е определяща за компетентността на съда и ако тя не може да се изведе ясно от оплакванията и исканията,поначало следва да се дадат указания на жалбоподателя. В тази връзка,подадената от Ч. Г. Т. жалба съдържа минимално указаното в чл. 149, във вр. чл. 145, ал.1 ДОПК съдържание при обжалване на ревизионен акт, като в никаква степен няма съдържанието на жалба срещу действията на съдия-изпълнител. Не са посочени действия или актове на ЧСИ ,които длъжникът обжалва и на които иска контрол за законосъобразност и отмяна.Неправилно съставът на АССГ е очертал и предмета на дължимото съдебно произнасяне като е игнорирал сезиращият ефект,а също и съдържанието на постъпилата жалба, в която искането за спиране има акцесорен характер Административният съд има компетентността да прецени дали в случая жалбата срещу посочения ревизионен акт е допустимо да бъде разгледана. Към този съд е отправено и особено искане,каквото чл.157, ал.2 ДОПК принципно допуска, но при определяй условия. Водим от горното,настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд