Определение № 37 от 09.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 799/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., [населено място] срещу определение от 20.07.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 418/12г. от Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 06.04.12г. по гр.д.№ 2406/11г. на Кюстендилския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не следва да се разглежда по същество. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в указания срок ищецът – настоящ частен жалбоподател не е внесъл определената му от съда държавна такса по исковете. Изложени са подробни съображения относно момента на съобщаване на разпорежданията на съда, както и за развилото се производство по молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса. В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил правен въпрос, който да е от значение за решаването на спора по делото, както и не обосновал съществуването на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на текста на законовата норма, както и оплакванията за неправилност на процесуалните действия на съда по администриране на подадени от жалбоподателя молби, като не се оспорва обстоятелството, че дължимата държавна такса не е внесена, не обосновават приложното поле на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд