Определение № 104 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Ю. Т. С. чрез адвокат Д. Ф. от АК-София срещу решение № 479/12.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2813/2020 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 25.11.2019 г. по гр.д.№ 13415/2018 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на Ю. Т. С. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 341/2010 г. на РС Сливен, за вземане в размер на общо 116 510,07 евро, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ВКС на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ Според касатора въпросът е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез адвокат Х. М. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че е налице основание за спиране по чл.292 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., действало към датата на премиране на изпълнителното дело – 22.12.2013 г., а не разясненията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, постановено по-късно. Според въззивния съд, от тази дата започва да тече нова 5-годишна давност и към датата на новообразуваното изпълнително дело № 1129/2018 г. на ЧСИ П. Г., погасителната давност за вземането не е изтекла, а искът по чл.439 ГПК е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от отговора на въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ВКС на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, който следва да се даде по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, ІV г.о.