Определение № 60101 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. С. Н. чрез адв. Д. К., срещу определение № 3077/30.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2774/2020 г. на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение на частната жалба срещу определение № 9740/03.08.2020 г. по гр. д. № 2128/2016 г. на Варненския районен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение № 2296/12.06.2020 г. в частта за разноските чрез отмяна на държавната такса в размер на 5 248 лева, за която е осъдена. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в необсъждане и несъобразяване с изложените от страната доводи и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно се поставят следните два въпроса: 1. Следва ли участник в производство по делба да заплаща държавна такса върху дела, който му е отреден, при положение, че този дял съвпада напълно със собствеността, която даденото лице е притежавало преди да влезе в производството по делба; 2. Следва ли лице, което успешно е провело защитата си срещу искова претенция, насочена към негов имот, да заплаща държавна такса за поставяне в дял, след като е спечелило процеса. В жалбата е поставен въпросът: защо лице, което е спечелило исковото производство, дължи разноски, при положение, че е въведено в това производство принудително, т. е. по волята и желанието на друго лице, чиито претенции са изцяло отхвърлени от съда. От Й. Г. А., един от ответниците по жалбата, чрез адв. Д. Е., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва нейната основателност; ответницата П. С. Н. не е подала отговор. Жалбата е подадена в срок, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК въззивен съдебен акт, така допустима. Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен инстанционен контрол върху обжалваното определение, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното: Първоинстанционното производство, във връзка с което по реда на чл. 248 ГПК е постановено обжалваното определение на въззивен съд, е по иск за делба на съсобствен недвижим имот, предявен от Й. Г. А.. Делбата е допусната между Й. Г. А., П. С. Н. и Е. С. Н. при квоти съответно за първите двама по 1/4 ид. ч. и за последната - 1/2 ид. ч. Пазарната стойност на имота е 262 400 лева. С решение № 2296/12.06.2020 г. по гр. д. № 2128/2016 г. на Варненския районен съд е постановено имотът като неподеляем да бъде изнесен на публична продан и всеки един от съделителите е осъден, съобразно дела си, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/ държавна такса. В частност жалбоподателката Е. Н. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 5 248 лева. По реда на чл. 248 ГПК Е. Н. е поискала от районния съд да измени решението си в частта за разноските, като се заличи задължението ѝ да заплати държавна такса, тъй като не дължи такава- твърдението на ищеца, че не е собственица на това, за което има надлежен нотариален акт, не е било уважено. За да потвърди определението на районния съд, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, окръжният съд е приел от правна страна, че по делата за делба се събира държавна такса, като цената на иска за делба се определя спрямо стойността на дела на всеки един от съделителите. И тъй като тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата, то с него се определя и дължимата от всеки един от съделителите държавна такса, като това отложено определяне на цената на иска и на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство. Посочено е, че съгласно чл. 355 ГПК и чл. 8 ТДТССГПК по дело за делба се събира такса в размер на 4% върху стойността на дела и тъй като делът на съделителката Е. Н. възлиза на 131 200 лева, то дължимата от нея към бюджета на съдебната власт държавна такса се равнява именно на 5 248 лева. По доводите на жалбоподателката, че е абсурдно принудително въведен в производството съсобственик да бъде заставен да заплаща държавна такса за придобиване правото на собственост върху това, което е негово, е прието, че дължимата държавна такса няма отношение към дължимите от гражданите такси по придобиване на право на собственост, поради което тези доводи се явяват неотносими към предмета на спора. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който въпрос следва да е изведен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по отношение на който следва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Поставените в изложението въпроси, както и въпросът, поставен в частната касационна жалба, не покриват критерия за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване - по тях въззивният съд не се е произнасял и те не са обусловили решаващия му извод, видно от мотивите към обжалвания акт. Съгласно приетото в мотивите към т. 1 на Р № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС неформулирането на въпрос или извеждането на такъв, който не е обусловил решаващите изводи на съда, е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, без да се изследва наличието на наведената специална предпоставка. По тези въпроси въззивният съд не е бил и длъжен да се произнесе, защото особеност на делбения исков процес е обстоятелството, че всеки съделител, дори и този, който в качеството си на ответник успешно е отблъснал възраженията на ищеца срещу неговото участие в съсобствеността, включително и по размера на дела му /въпроси от първата фаза на делбата/, дължи да заплати държавна такса съобразно дела си при ликвидиране на съсобствеността /въпрос от втората фаза на делбата/ и в този смисъл не може да се говори за спечелила и загубила делбения процес страна. Освен това държавната такса, заплатена при придобиването на част от имот, не отменя задължението на съсобственика да заплати държавна такса за производството по делба, което има за цел ликвидиране на имуществената общност. Независимо от горното следва да се посочи, че не е налице и наведеното от жалбоподателката специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и последвалата трайна практика на ВКС, когато касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, той следва да обоснове кое налага изоставяне и осъвременяване на вече съществуваща практика по поставения въпрос, когато такава е налице, или кое налага тълкуването на определена разпоредба, когато липсва съдебна практика. В случая съществува изобилна и при това константна единна практика по ВКС по приложението на относимата императивна норма на чл. 355 ГПК, според която страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, с която обжалваното определение не влиза в противоречие, като настоящият състав не счита, че са налице обективни обстоятелства, налагащи изоставянето ѝ. Жалбоподателката поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което предполага посочване на съответните решения на Съда на Европейския съюз /съответно на Конституционния съд на РБ/, с които обжалваното определение влиза в противоречие. Това в случая не е сторено - налице е общо позоваване на европейското законодателство, без да се посочва конкретна практика на Съда на Европейския съюз, ако такава съществува, и без да се обосновава приложението ѝ към конкретния случай. В обобщение - не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не е сред субектите, които разполагат с правомощието да инициират образуване на тълкувателно дело /арг. от чл. 292 ГПК и чл. 125 ЗСВ/, каквото искане се съдържа в частната касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.