Определение № 288 от 23.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 232/2018 г.

Производството е по чл. 396 ал.2 изр.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. Т. и М. Т. Т. срещу Определение на Софийския апелативен съд № 2086/23 юни 2017 г. по в.ч.гр.д.№ 3112/2017 г. по описа на същия съд, с което е отменено определение на СГС № 2727/ 24 април 2017 г. по т.д.№ 1551/2017 г. на VІ ТО, 4 състав, за оставяне без уважение искането на синдиците на [фирма], в несъстоятелност, за допускане обезпечение на предявените от тях искове срещу Л. И. Л., М. Т. Т., Л. А. Т. и С. И. И. с правно основание чл.60а ал.1 т.1 З. чрез налагане възбрана на недвижими имоти – идеални части от апартаменти в жилищната сграда на [улица]@@5@ [населено място] и вместо него е постановено допускане на обезпечение на съединените искове чрез избраните от ищцовата страна обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти, притежавани от ответниците – апартамент № 5 на партерния етаж в жилищната сграда на ул. „Майстор М. Р. № 40 в местността „Манастирските ливади Запад“, придобит от Л. И. Л.; Ѕ ид.ч. от апартамент № 1, находящ се на партерен етаж на същата жилищна сграда, собственост на Л. А. Т. и М. Т. Т. и Ѕ ид.ч. от апартамент № 3 на партерния етаж на упоменатата по-горе жилищна сграда, придобит от ответника С. И. И. чрез покупко-продажба. Постановено е издаване на обезпечителни заповеди 3 броя по една за всеки от възбранените недвижими имоти. В жалбата на Л. и М. Т. се поддържа, че въззивното определение е необосновано и неправилно поради нередовност на исковата молба и вероятна неоснователност на предявените искове. Претендира се отмяната му и отхвърляне на искането за обезпечение, както и обезсилване на издадената обезпечителна заповед от СГС. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. При преценка на допустимостта на частната жалба, с която е сезиран, Върховният касационен съд съобрази подаването й в срок по пощата срещу определение на съда по несъстоятелност, по допускане на обезпечение, подлежащо на непряк касационен контрол – при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, както и отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателите са заинтересовани легитимирани страни от обжалването на въззивния акт, с който е допуснато за първи път обезпечението, В ЧАСТТА, отнасяща се до обезпечаване на иска срещу тях чрез възбрана на идеална част от притежаван от тях недвижим имот в [населено място]. В останалата й част жалбата е недопустима. Жалбоподателите не са страна по исковете с правно основание чл. 60 ал.1 т.1 З. срещу Л. И. Л. и С. И. И. и съответно липсва правен интерес за тях да обжалват допуснато обезпечение в производство, по което не са страна и не са легитимирани да предявяват чужди права – съединяването на исковете е по почин на ищеца поради връзка между тях. Предметът на трите иска не е тъждествен, а страните по тях не са идентични. Страните в исковото и обезпечителното производство са едни и същи. По изложените съображения частната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално недопустима в частта, в която се обжалва допуснатото обезпечение на исковете срещу Л. И. Л. и С. И. И. с правно основание чл.60а, ал.1 З.. В посочената част жалбата на Л. и М. Т. с вх. № 18608/8.11.2017 г. следва да бъде оставена без разглеждане. Обвързаността на допускането на касационното обжалване с посочените от жалбоподателя основания не се отнася до допустимостта на въззивния съдебен акт. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на актовете във всяко положение на делото /чл.7 ГПК/ намира приложение и в производството по обжалване на определенията, подлежащи на непряк касационен контрол. При съществуваща вероятност за недопустимост на обжалваното определение ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и когато недопустимостта не е подведена под основанията за достъп до касация или оплакването за порока „недопустимост“ е бланкетно въведено, какъвто е процесния случай. В изпълнение на задължението да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на въззивния съд настоящият съдебен състав на ВКС констатира недопустимост на постановеното от САС определение по допускане обезпечение на исковете, предявени от синдиците на [фирма], в несъстоятелност, процесуални субституенти, упражняващи правата на кредиторите по силата на чл.26 ал.2 ГПК във вр. чл.60а, ал.1 пр.1 З. при предявяване искове за връщане на имущество с произход от банката срещу трети лица. Молбата за обезпечение на предявените от надлежна страна искове се съдържа в исковата молба. С пръвоинстанционното определение СГС е оставил без уважение искането за обезпечение, предявено от синдиците. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на [фирма], в несъстоятелност, която не е конституирана като страна в исковото и в обезпечителното производство пред СГС. Съгласно т.6 на ТР № 6 от 14 март 2014 г. по ТД № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС легитимиран да обжалва определението на съда при отказ да се допусне обезпечение е ищецът. Подадената от ненадлежна страна жалба се явява процесуално недопустима, поради което и определението на САС, с което е допуснато обезпечение на иск на [фирма], какъвто не е предявен, е недопустимо в обжалваната му част от ответниците Л. Т. и М. Т.. Обжалваното определение на въззивния съд в частта срещу М. и Л. Т. следва да бъде обезсилено, а производството - прекратено. На обезсилване подлежи и издадената в полза на [фирма], в несъстоятелност, обезпечителна заповед за възбрана на Ѕ ид.ч. от апартамент № 1 на партерния етаж в сградата на [улица] принадлежащото мазе № 10, придобит чрез покупко-продажба от М. и Л. Т. на 3.12.2014 г. В останалата й част – по отношение на придобитите от други ответници недвижими имоти – частната жалба на Т. следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал.3 ГПК във вр.чл.396, ал.2 изр.3 ГПК