Определение № 484 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. В. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1019 от 18.08.2025 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №738/25 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 212от 06.01.2025 г. по гр.д. № 13397/23 на РС-Пловдив В ЧАСТТА, с която, е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗД„БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени при ПТП на 09.01.2023 г. ., за разликата от 5000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното плащане, и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на на ВС ППВС№ 4/1968 и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски- възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1560 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки един от двата иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: Страните не са спорили пред въззивната инстанция, че на посочената дата действително е било настъпило твърдяното от ищеца транспортно произшествие, по посочения механизъм, от което същият е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като не се спори и относно наличието на валидна сключена застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредите и ответното застрахователно дружество, поради което съдът не намира необходимост от повторното обсъждане на тези елементи от фактическия състав на заявената претенцията. Страните спорят относно размера на претърпените неимуществени вреди, които са вследствие на претърпяното произшествие. По отношение настъпилите вреди, съответно техният размер, въззивният съд е приел, че приложение намира ППВС № 4/68 г., съгласно което при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и други фактори. При определянето размера на обезщетението съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Справедливо обезщетение би било само онова, което представлява паричния еквивалент на претърпените от пострадалото лице болки и страдания. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, който съдът присъжда на увреденото лице винаги е определим въз основа на конкретните обстоятелства, които са различни за всяко дело. Такива обективни обстоятелства в конкретния случай, според въззивния съд, са причинените на пострадалото лице увреждания, изразяващи се в контузио капитис, комоцио и разкъсно-контузна рана на лявото ухо, което се установява от представената по делото епикриза от УМБАЛ „Свети Г.“, както и от приетата по делото СМЕ. От експертното заключение се установява, че ищецът бил приет в болничното заведение за период за период от 3 дни /09.01.2023г. – 12.01.2023г./, като след това било предписано лечение от невролог, както и медикаменти против световъртеж и шум в ушите. Били предписани и антидепресанти. Оздравителният процес траел около 20-25 дни, а възстановителния – 2/3 месеца. Установява се още, че пострадалият не бил изпаднал в безсъзнание след удара, както и че получените от ищеца увреждания по никакъв начин не са му пречели да се обслужва сам и да извършва ежедневните си дейности самостоятелно, без чужда помощ. На следващо място от значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и фактът, че ищецът при настъпване на ПТП е преживял остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията, както се установява от приетата по делото СПЕ. Оздравителният и възстановителният период от преживения стрес са продължили около 5 месеца до пълното възстановяване, но интензивните оплаквания били в първите три месеца. Към момента на експертизата Т. е бил вече напълно психично здрав и психологически възстановен, без да са налице трайни негативни последици. Под внимание при определяне размера на вредите следва да се вземе предвид и периодът, през който Т. не е упражнявал своята професионална дейност, което е видно от представените няколко броя болнични листове, кои обхващат сравнително дълъг период от време. За психическото и емоционално състояния на пострадалия след ПТП данни се съдържат и в показанията на разпитания свидетел, които били подробно обсъдени и взети предвид от Районния съд при определяне размера на обезщетението. При съобразяване на всички конкретни особености по делото, въззивният състав е счел, че действително вследствие на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни увреди, които са рефлектирали върху физическото и психичното състояние на пострадалия. Наложило се е ищецът да премине през оздравителен период от около 20/25 дни и възстановителен период от около 2 месеца, за да се възстанови от претърпените увреждания, както и през един период от около 5 месеца, за да преодолее напълно преживения стрес от събитията. Събитията са се отразили и трудовата способност на лицето, доколкото са налице твърдения и данни, че след произшествието ищецът не могъл да упражнява трудовата си дейност за период от около 4 месеца. Според съда,при определяне на обезщетението обаче следва да бъде взето предвид, както се установява от приетата по делото СМЕ, че така настъпилите събития по никакъв начин не са отразили на възможността за пострадалия сам да се обслужва, съответно сам да се грижи за себе си и да поема ежедневните си дейности самостоятелно. Случилото се не е дало безвъзвратно отражение, доколкото увреденото лице се е възстановило напълно, както физически, така и психически, като не са налице трайни последици в здравословното състояние. На следващо място престоят в болничното заведение е бил сравнително кратък, в рамките на три дни, където е приложение стандартно лечение, като не са налице данни за настъпили усложнения, които да са нетипични за конкретния случай. Преживеният стрес и промяната в психичното състояние, които са довели до прием на лекарства и посещение при специалист за преодоляване на симптомите, са естествена реакция след претърпяването на подобно събитие. Действително съгласно приетите експертни заключения оздравителният процес траел около 20-25 дни, а възстановителния – 2/3 месеца, съответно периодът за възстановяване от преживения стрес продължил около 5 месеца, но така определеният размер на обезщетението от 5000 лева, според съда, е адекватен и способства за репариране на установените неимуществени вреди. С така определения размер, според въззивния състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от пострадалия неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост. Ето защо първоинстанционното решение е било потвърдено в отхвърлителната част за разликата до 15 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до: критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити, както и следва ли съдът при произнасяне за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД да вземе в предвид всички наведени доводи и възражения и да посочи кои факти счита за установени и въз основа на какви доказателства, както и следва ли при определяне на обезщетението да се ръководи от практиката на съдилищата за аналогични случаи. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретните размери на обезщетенията за страданията на всяка една от ищците. Евентуалнен отговор на втория въпрос от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити не би имал за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. Процесуалният въпрос се основава на процесуални пропуски на съда, каквито,видно от гореизложеното съдържание на мотивите на обжалвания акт, не са допуснати. Последният въпрос не е от значение за изхода по спора, доколкото посочените решения са по конкретни от фактическа страна случаи на увреждания, които не са идентични с процесния. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски за платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1560 лева, за плащането на които е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие от 15.10.2025 г, изпратен с писмо до ВКС на 30.10.2025 г.. С оглед изложеното, съдът