Решение № 3758 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив и на Р. Й. Н. от гр. Асеновград срещу решение № 9240/27.10.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 831/2023 г. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив, чрез юрк. И. Панова, обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001622002565-091-001/22.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно установените допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 3 994,06 лева и съответните лихви в размер на 2 287,89 лева и за 2017 г. в размер на 5 020,71 лева и съответните лихви в размер на 2 366,90 лева и относно допълнително определените задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО в размер на 5 085,60 лева и съответните лихви в размер на 2 973,10 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 1 560,00 лева и съответните лихви в размер на 912,00 лева и за ЗО в размер на 2 395,20 лева и съответните лихви в размер на 1 369,45 лева и за 2017 г. за ДОО в размер на 4 418,42 лева и съответните лихви в размер на 2 146,42 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 1 277,00 лева и съответните лихви в размер на 620,36 лева и ЗО в размер на 2 043,20 лева и съответните лихви в размер на 992,24 лева, както и в частта на възложените му съдебни разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в отменителната част. Решаващият орган твърди, че при ревизията е установено, че изплатените суми от наложени платежи и парични преводи на Р. Н. от продажба на дрехи са в по-голям размер от декларираните от лицето в ГДД. В тази връзка сочи, че по делото са налични електронните документи, в които се съдържа информация, в това число РКО и товарителници, подписани с електронен подпис от служители на "Еконт Експрес" ООД и Спиди ЕАД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че представените по делото дискове не са електронни документи. Счита, че те са годно доказателство, както и че представените от куриерските фирми документи (в оригинал, като снимка или като електронен документ) съдържат подписа на Р. Н.. Относно всички изследвани оригинали на РКО, вещото лице е категорично, че подписът е на ревизираното лице, което според касатора е индиция, че подписите и на останалите документи по всяка вероятност са нейни. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт. Претендира разноски. Р. Й. Н., чрез адвокат А. Асадурян обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р-16001622002565-091-001/22.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно установените допълнителни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението в отхвърлителната част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Този касатор счита, че решението в обжалваната част е основано на негодни доказателства - представените от "Еконт Експрес" ООД и Спиди ЕАД справки, таблици, електронни снимки, за каквито съдът е приел доказателствата, представени от куриерите за 2016 г. и 2017 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от насрещната страна - Р. Й. Н., чрез адв. Асадурян в представен по делото писмен отговор от 24.11.2025 г, а директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив, чрез юрк. И. Панова - в представено по делото писмено становище от 23.01.2026 г. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001622002565-091-001/22.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 71/06.03.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, с който на Р. Й. Н. от гр. Асеновград са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3 994,06 лева и съответните лихви в размер на 2 287,89 лева; за 2017 г. в размер на 5 020,71 лева и съответните лихви в размер на 2 366,90 лева; за 2018 г. в размер на 263,87 лева и съответните лихви в размер на 97,64 лева, за 2019 г. в размер на 421,10 лева и съответните лихви в размер на 105,87 лева, за 2020 г. в размер на 325,69 лева и съответните лихви в размер на 52,91 лева, както и задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО в размер на 5 085,60 лева и лихви от 2 973,10 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 1 560,00 лева и лихви от 912,00 лева и ЗО в размер на 2 395,20 лева и лихви от 1 369,45 лева, за 2017 г. за ДОО в размер на 4 418,42 лева и лихви от 2 146,42 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 1 277,00 лева и лихви от 620,36 лева и ЗО в размер на 2 043,20 лева и лихви от 992,24 лева, за 2018 г. за ДОО в размер на 884,84 лева и лихви в размер на 388,16 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 240,86 лева и лихви в размер на 107,27 лева, и ЗО в размер на 126,38 лева и лихви в размер на 59,73 лева, за 2019 г. за ДОО в размер на 1229,76 лева и лихви в размер на 420,09 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 336,00 лева и лихви в размер на 114,78 лева и ЗО в размер на 215,04 лева и лихви в размер на 76,83 лева и за 2020 г. за ДОО в размер на 1 227,93 лева и лихви в размер на 292,52 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 335,50 лева и лихви в размер на 79,93 лева, и ЗО в размер на 233,02 лева и лихви в размер на 55,72 лева. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за 2016 г. и 2017 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част - по отношение на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че Р. Й. Н. е извършвала продажба на стока - дрехи чрез заявки в онлайн платформа bazar.bg и изпращане от куриерски фирми Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД срещу наложен платеж, но приходите й от продажби за 2016 г. и 2017 г. представляващи стопанска дейност без регистрация като ЕТ, са установени въз основа на негодни доказателства - снимки на РКО (нечетливи). Според съда представените от "Еконт експрес" ООД и Спиди ЕАД документи за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. не съставляват "електронни образци" по смисъла на чл. 183, ал. 2 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Представените пред съда таблици, съдържащи се на технически носител, както и самият технически носител, не са документи, изходящи от получателя и доставчика. В процесния случай, според съда, се касае за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител съгласно чл. 183 ГПК. Съдът е цитирал легалната дефиниция на електронен документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, респ. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и е приел, че съдържащите в дисковете (CD) документи за плащане не представляват електронни документи. Изходящите от Еконт Експрес ООД таблици, както и представените документи от Спиди ЕАД, при липсата на оригиналите или заверен препис, не доказват продажбата на стоки, без отчитане на приходи и получаването на парични суми за периода от 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. С тези мотиви и въз основа на заключенията на съдебно - почерковата експертиза и на съдебно - счетоводната експертиза съдът е обосновал извод, че органите по приходите не са подкрепили с годни доказателства наличието на укрити от лицето доходи по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2016 и 2017 г. и незаконосъобразност на установените за тези периоди. По отношение на приходите от продажби на дрехи чрез платформата bazar.bg за 2018 г. 2019 г. и 2020 г. съдът е приел, че са установени въз основа на представените от куриерските дружества "електронни изявления", подписани от ревизираното лице. В мотивите си е посочил, че подписите върху електронните изявления са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани /които чрез регистрация на промяна в електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко "електронно изявление". По аргумент от чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ съдът е приел, че електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Електронните изявления са съставени като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета. Те не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, което означава, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. При действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен подпис, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните. Според съда това е уговорено в действащите за посочения период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ ЕАД съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. От тези доказателства съдът е обосновал извод, че ревизираното лице е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки в големи количества, с цел реализиране на печалба, поради което законосъобразно тази дейност е установена като стопанска дейност. Ревизираното лице е действало като търговец по чл.1, ал.1 ТЗ, без да са налице изключенията по чл. 2 ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ с данъчна ставка от 15 %. По отношение на определената данъчна основа, съдът е приел, че за 2018 г. и 2019 г. ревизираното лице не е посочило конкретна търговска надценка при продажбата на стоките, поради което ревизиращите органи са подходили максимално обективно, като са изчислили размера на разходите въз основа на информация от други дружества, осъществяващи търговска дейност по продажба на дрехи. Възраженията на Н., че при изчисляване на данъчната основа не са включени разходи, съдът е приел за недоказани. От констатациите в ревизионния доклад съдът е приел, че за 2018 г. и 2019 г. са определени разходи, съобразно приетата от органите по приходите надценка, а за 2020 г. - от ревизираното лице не са представени никакви документи за реално извършени разходи, поради което като документално необосновани правилно не са включени при определяне на основата за този период. С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът е обосновал извод, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че в конкретни ревизирани периоди не е съобразен разходът спрямо отчетения приход и е определен данък в по-голям размер. По тези съображения съдът е приел, че по делото са установени данни за укрити приходи от наложени платежи и пощенски парични преводи, получени от недекларирани продажби на стоки и са доказани предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, поради което ревизионният акт в частта на определените задължения за 2018, г. 2019 г. и 2020 г. за данък по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, е законосъобразен. Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив е частично основателна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният е извършил преценката за законосъобразност на ревизионния акт с оглед доказването от страна на органите по приходите на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК - данни за укрити приходи на ревизираното лице от продажби на стоки, чрез интернет платформа, изпращани чрез куриер - "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД срещу получени парични суми от наложен платеж и/или парични преводи. Съдът не е съобразил, че в разглеждания случай това обстоятелство не е послужило като основание за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като за периодите на 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. Р. Н. е декларирала облагаеми доходи от стопанска дейност като ЕТ, без регистрация по Търговския закон с подадени от нея годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ, с попълнено приложение № 2 и дължим, но невнесен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. За 2016 г. лицето е декларирало облагаем доход от други източници с приложение № 6 към ГДД и дължим, но невнесен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Поради това на основание чл. 122, ал. 3 ДОПК, ревизионният доклад не е обоснован с обстоятелство по т.2 на чл. 122, ал.1 ДОПК, а с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК - липса или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводство и съответно липса на документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Тези обстоятелства са посочени и в уведомлението до ревизираното лице по чл. 124, ал.1 ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК. Поради това необосновано и в противоречие с констатациите при ревизията, съдът е приел, че са налице данни за недекларирани от Р. Н. приходи от стопанска дейност, без регистрация като ЕТ от продажби на стоки, доставяни чрез куриер в периода на 2017 г. - 2020 г. При деклариран доход от стопанска дейност и деклариран данък, но невнесен данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ, задължението на съда е да извърши проверка на определената от органите по приходите данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. (В този смисъл решение № 3304/24.03.2026 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело № 1281/2026 г.) В случая това задължение не е изпълнено. За 2017 г. в приложения по делото протокол от 29.04.2022 г., с който са установени резултатите от проверката на Р. Н. за извършвана електронна търговия със стоки, предхождаща ревизията, е установено, че за 2017 г. тя е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност като ЕТ и е декларирала: приходи от дейността в размер на 41 210 лева; разходи от дейността - 0.00 лева; счетоводна печалба - 41 210 лева; облагаем доход - 41 210 лева и дължим данък за довнасяне - 6 181 лева, който не е внесен. (л. 2254, том 8). В ревизионния доклад са налице констатации, че приходите от продажби за 2017 г. съгласно документите, представени от "Еконт Експрес" ООД са в размер на 31 124.09 лева, а съгласно документите от Спиди ЕАД - 298.88 лева или общо приходи за 2017 г. - 31 422.97 лева (л.70 и 71, том 1). Данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за този период за облагане с данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ е формирана от декларираните приходи в размер на 41 210 лева (л.77, гръб, том 1), а не от установените по данни на куриерите и след приспадане на определените на основание чл. 124а задължителни осигурителни вноски - авансови в размер на 1 393.80 лева и окончателни в размер на 6 344.82 лева, е определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност за 2017 г. в размер на 33 471.38 лева, върху която е начислен данъка от 15 % в размер на 5 020.71 лева. В решението липсват фактически установявания във връзка с тези констатации на органите по приходите и мотиви по законосъобразността на така формираната данъчна основа по ЗДДФЛ и законосъобразността на определените осигурителни вноски като самоосигуряващо лице. Не е обсъдена декларираната от лицето в хода ревизията търговска надценка. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон и размера на задълженията. Решението в тази обжалвана част, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за 2017 г. - данък в размер на 5 020,71 лева и съответните лихви в размер на 2 366,90 лева и задължителни осигурителни вноски за 2017 г. за ДОО в размер на 4 418,42 лева и съответните лихви в размер на 2 146,42 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 1 277,00 лева и съответните лихви в размер на 620,36 лева и ЗО в размер на 2 043,20 лева и съответните лихви в размер на 992,24 лева, е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за 2016 г., е правилно като краен резултат. Принципно вярно и в съответствие с процесуалните правила по чл. 183 и чл.184 ГПК съдът е разграничил снимките на документи, представени от куриерските дружества за продажбите през 2016 г. и 2017 г. от "електронните изявления" за получени наложени платежи от продажби на стоки през 2018, 2019 г. и 2020 г. Правилно съдът е преценил, че положените в електронните изявления подписи, са такива, на които страните са придали значение на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. За 2016 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но не е декларирало доход от дейност като ЕТ, а е декларирало доход от други източници по смисъла на чл. 35 ЗДДФЛ, с попълнено приложение № 6 (л. 2254, том 8) в размер на 35 324 лева и дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 3 532 лева, който не е внесен. По делото от страна на органите по приходите, чиято е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал.1 ДОПК, не е доказано, че така декларираният доход, е от стопанска дейност, тъй като представените от куриерите снимки на документи и таблици не представляват годни доказателства за удостоверяване на извършена през 2016 г. търговска дейност. Неоснователни са възраженията на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив, че представените дискове, както и представените от куриерските фирми документи (в оригинал, като снимка или като електронен документ) съдържат подписа на Р. Н. и са годно доказателство, за осъществени продажби на стоки и получени наложени платежи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за съставени на хартиен носител документи, които следва да бъдат представени по делото по реда на чл. 183 ГПК. В конкретния случай от Еконт Експрес ООД са представени само три броя РКО, в оригинал. Останалите документи са налични в административната преписка под формата на разпечатки от снимки на документи, съставени и подписани на хартиен носител, поради което правилно и в съответствие с константната съдебна практика, съдът не ги е ценил като годни доказателства за осъществени продажби на стоки. От представените в оригинал документи, съдебно - почерковата експертиза е установила, че представените два РКО за 2016 г. са подписани от ревизираното лице, но те не са достатъчни да обосноват извод за извършване на търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ, въз основа на която да се приеме, че декларираният доход не е такъв по чл. 35 ЗДДФЛ, а облагаем доход по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. С оглед на това не са доказани и обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради което крайният извод на съда за отмяна на ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за 2016 г. е законосъобразен. Решението в тази част е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Касационната жалба на Р. Й. Н. е основателна, предвид изложените по-горе съображения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на преценка на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 ДОПК, послужили като основание за провеждане на ревизията по особения ред за тези периоди и поради липсата на мотиви относно законосъобразността на формираната годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и осигурителния доход за 2018, 2019 г. и 2020 г. За 2018 г. в протокола от 29.04.2022 г. е установено, че Р. Н. е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност като ЕТ и е декларирала: приходи от дейността в размер на 9 266 лева; разходи от дейността - 5 400.00 лева; счетоводна печалба - 3 866.93 лева; облагаем доход - 3 866.93 лева и дължим данък за довнасяне - 527.23 лева, който не е внесен. (л. 2254, том 8). При ревизията органите по приходите са установили за 2019 г. получени приходи от продажби чрез Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД в общ размер на 10 253.88 лева. Определили са търговска надценка в размер на 48.64 % на основание чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК въз основа търговската надценка на ревизираното лице и на други трима търговци, които извършват електронна търговия с дрехи и обувки (л.70, гръб и л. 71, том 1) и разходи от дейността за 2018 г. в размер на 6 898.47 лева. Определен е облагаем доход от стопанска дейност в размер на 3 355.41 лева, от който са приспаднати установените авансови осигурителни вноски в размер на 1 596.30 лева. При ревизията не са определени дължими вноски за годишно изравняване за 2018 г. По този начин е формирана годишна данъчна основа в размер на 1 759.11 лева, върху която е начислен данък 15 % в размер на 263.87 лева. (л.77 и 78, том 1). За 2019 г. в протокола от 29.04.2022 г. е установено, че ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност като ЕТ и е декларирала: приходи от дейността в размер на 12 881 лева; разходи от дейността - 7 546.00 лева; счетоводна печалба - 5 335 лева; облагаем доход - 5 335 лева, задължителни осигурителни вноски - авансови в размер на 322.54 лева, годишна данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ - 5 012.46 лева и дължим данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за довнасяне - 751.87 лева, който не е внесен. (л. 2254, гръб, том 8). В ревизионния доклад за 2019 г. са установени получени приходи в общ размер на 13 501.73 лева, на основание чл. 122, ал. 2, т.12 ДОПК е определена търговска надценка в размер на 57.16 %, разходи от дейността в размер на 8 591.07 лева и облагаем доход от стопанска дейност в размер на 4 910.66 лева (л. 70, и 71, том 1). След приспадане на определените на основание чл. 124а авансови осигурителни вноски за 2019 г. в размер на 2 103.36 лева, е формирана годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 2 807.30 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 421.10 лева (л. 78, том 1). За 2020 г. в протокола от 29.04.2022 г. е констатирано, че лицето е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност като ЕТ и е декларирала: приходи от дейността в размер на 4 478.84 лева; разходи от дейността - 0.00 лева; счетоводна печалба - 4 478.84 лева; облагаем доход - 4 478.84 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за довнасяне - 751.87 лева, който не е внесен. (л. 2254, гръб, том 8). В ревизионния доклад за 2020 е прието, приходите от продажби чрез Еконт Експрес ООД са в размер на 4 493.84 лева, а приходите от продажби чрез Спиди ЕАД са в размер на 624.29 лева (л.70, гръб, том1) - общо 5 118.13 лева. След приспадане на определените при ревизията авансови осигурителни вноски за 2020 г. в размер на 2 100.23 лева, е формирана годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на3 017.90 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 452.69 лева (л. 78, том 1). При отхвърляне на жалбата съдът в противоречие с тези констатации е приел, че са налице получени и недекларирани приходи от стопанска дейност. В случая при ревизията е установено, че са декларирани приходи от стопанска дейност, но се твърди, че установените приходи са в по-голям размер от декларираните. При постановяване на решението, съдът не е установил дали приходите, установени при ревизията съответстват на размера на получените наложени платежи и парични преводи по представените за 2018 - 2020 г. електронни изявления и доказателства за изплатени суми от куриерите. В решението липсва преценка и мотиви защо органите по приходите не са взели предвид декларираната от ревизираното лице търговска надценка от 15 % за 2020 г. и не са формирали търговска надценка съгласно чл. 122, ал. 2, т.12 ДОПК за този период, а са формирали облагаемия доход от стопанска дейност въз основа на декларираните разходи 0.00 лева. На назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза не са поставяни задачи за проверка размера на приходите от продажба съгласно представените по делото електронни изявления и писмени доказателства от куриерите и изчисляване на данъчната основа и осигурителния доход, съответно на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ при спазване на чл. 26 и 28 ЗДДФЛ и чл. 22 ЗКПО. Съдът не е дал указания на страните и по разпределение на доказателствената тежест в процеса съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като препятстват преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон в съответствие с чл. 220 АПК и налагат отмяна на решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. Н. относно установените задължения за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. С оглед изясняване спора от фактическа страна относно данъчната основа по ЗДДФЛ и размера на осигурителния доход по чл. 124а ДОПК, делото следва да се върне за ново разглеждане в частта на оспорените задължения за данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2017 г., 2018, 2019 и 2020 г. При новото разглеждане съдът следва да назначи допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, която да установи размера на приходите от стопанска дейност по представените от Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД електронни изявления и писмени доказателства за изплатени наложени платежи и парични преводи за съответния период и да изчисли разходите на база декларираната от ревизираното лице търговска надценка за съответния период. Въз основа на установените приходи и разходи вещото лице да изчисли счетоводна печалба, дължимите задължителни осигурителни вноски ( авансови и вноски при годишно изравняване, за тези от периодите, за които в ревизионния акт са определени такива и при съобразяване на периодите, в които от ревизиращите органи е прието, че лицето не е извършвало дейност) и годишна данъчна основа за данък по чл. 48, ал. 2 по ЗДДФЛ за всеки от периодите на 2017 г. - 2020 г. След събиране на експертизата съдът да прецени законосъобразността на формираната по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за облагане доходите от стопанска дейност на ревизираното лице като ЕТ, включително и приложението на обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т.12 от ДОПК за 2018 г. и 2019 г. и размера на установените задължения за посочените периоди при спазване на забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК. По разноските: С оглед изхода от спора, решението в частта на присъдените в полза на Национална агенция за приходите разноски следва да се отмени изцяло, а решението в частта на присъдените в полза на Р. Н. разноски - за разликата над 1400.80 лева. (716.22 евро), съобразно материалния интерес, за който решението се оставя в сила. За касационното производство следва да се присъдят разноски на Р. Н. в размер на 1090.96 лева (557.80 евро) съобразно материалния интерес, за който се отхвърля касационната жалба на решаващия орган и се оставя в сила първоинстанционното съдебно решение, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и осъществената правна защита и съдействие по договор от 18.11.2025 г. Поради това и възражението за прекомерност на насрещната страна се явява неоснователно. По разноските в останалата част, включително и тези за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,