Определение № 144 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2680/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Национална агенция за приходите и „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 553 от 01.08.2022 г. по в.т.д. № 243/2022 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено постановеното на основание чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ решение № 260081/28.01.2021 г. по т. д. № 1677/2015 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Родина пропъртис“ ЕАД (н) и заличаване на дружеството от търговския регистър. Касаторът Национална агенция за приходите твърди, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържа, че въззивната инстанция не се е произнесла по твърдението му за незаконосъобразност на решението на съда по несъстоятелността, поради несъобразяване с взетите решения от Заключителното събрание на кредиторите, а именно производството по несъстоятелност да продължи за издирване на имущество на длъжника, за което има достатъчно данни по делото. Това е довело до недопустимост на решението на СГС, за която въззивната инстанция трябва да следи служебно. Счита, че не са били налице предпоставките за провеждане на Заключително събрание на кредиторите, тъй като масата на несъстоятелността не е изчерпана. Според касатора, волята на кредиторите на несъстоятелността за продължаване по целесъобразност на производството по несъстоятелност незаконосъобразно не е зачетена от съда по несъстоятелността, въпреки че по отношение на нея съдебен контрол е недопустим. Претендира отмяна на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на НАП са посочени следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета му и обуславящи правните изводи на съда: 1/ Трябва ли въззивният съд да обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания, включително относно допустимостта на обжалваното съдебно решение, за която съдът следи служебно?; 2/ Допустимо ли е съдът по несъстоятелността да постанови съдебно решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1 ТЗ, въпреки взетите решения на Заключителното събрание на кредиторите за продължаване на производството по несъстоятелност и издирване на имущество на длъжника, за което има данни по делото?; 3/ В правомощията на съда по несъстоятелността ли е да извърши преценка, вместо кредиторите с приети вземания, дали продължаването на производството по несъстоятелност съответства на техните интереси при ясно изразена от тях воля за продължаване на производството по несъстоятелност? Твърди се наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на първи въпрос (противоречие на обжалвания акт с решения по т. д. № 1245/2013 г., по т. д. № 3734/2013 г. на I т.о. на ВКС и по т. д. № 1544/2014 г. на II т.о. на ВКС), както и на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо останалите въпроси. Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД (н) моли да бъде отменено въззивното решение, тъй като счита за неправилен извода на съда, че масата на несъстоятелността на длъжника е изчерпана. Поддържа, че в рамките на проведено ревизионно производство, преди образуване на делото по несъстоятелност, е установено наличието на две вземания на длъжника към трети лица. Излага съображения, че съдът няма правомощията да се произнася по процесуалната годност на писмените доказателства относно твърдяните вземания. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на „КТБ“ АД (н) са формулирани следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора: 1/ Допустимо ли е в производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността да се произнася по доказателствената стойност на писмени доказателства, касаещи вземания на длъжника от трето лице, или тя следва да се обсъжда от съда, пред който е предявен искът за попълване на масата на несъстоятелността и съобразно становището на ответниците в бъдещите процеси?; 2/ Наличието на данни за съществуващо вземане или и достатъчно доказателства за установяването му е основание да се приеме, че масата на несъстоятелността не е изчерпана и производството по несъстоятелност не следва да продължи?; 3/ Налице ли е имущество по см. на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ при наличие на данни и писмени доказателства, сочещи на нереализирани от длъжника вземания от трети лица? Поддържа се, че поставените въпроси осъществяват допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва формирана относно тях практика на ВКС. Банката – касатор се позовава и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като САС е приел, че масата на несъстоятелност е изчерпана при наличие, според жалбоподателя, на имущество на длъжника под формата на вземания. Длъжникът „Родина пропъртис“ ЕАД (н), чрез органните си представители, не представя отговор по жалбите. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съдебен състав е достигнал до извода, че масата на несъстоятелността е изчерпана, въз основа на следните установени факти: С решение от 16.10.2017 г. е открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност по отношение на длъжника „Родина пропъртис“ ЕАД (н). Дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно с решение от 16.02.2018 г. по чл.632, ал.5 ТЗ, като е възобновено с решение по чл.632, ал.2 ТЗ от 07.06.2018 г., след което са постановени отново решения по чл.632, ал.5 и ал.2 ТЗ (на 03.01.2020 г., съответно на 30.09.2020 г.) за спиране и възобновяване на производството по несъстоятелност. На 05.08.2021 г. синдикът е представил отчет и доклад по чл.733 ТЗ, поради което съдът е свикал събрание на кредиторите на 15.09.2021 г., на което е взето решение за продължаване на процедурата за проучване, издирване и осребряване на имуществото. С оглед указания на съда синдикът се е запознал с находящи се в НАП документи (ревизионна преписка), като на 17.12.2021 г. е представил отчет с констатация за изчерпване на масата на несъстоятелността и съдът е свикал Заключително събрание на кредиторите на 12.01.2022 г. при условията на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ. На това събрание също е взето решение за продължаване на процедурата по проучване на имуществото, като се възложи на синдика да извърши допълнителни проучвания на имуществото чрез изискване на информация от банковите институции за наличие на внесени обезпечения по банкови гаранции от или в полза на длъжника „Родина пропъртис“ ЕАД (н). След провеждането на Заключителното събрание, съдът по несъстоятелността е постановил решение по чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ. Апелативният съд е изложил съображения, че за разлика от обвързващото съда решение на събранието по чл.734, ал.2 ТЗ относно непродаваемите вещи, при постановяване на решението по чл.735, ал.3 ТЗ съдът е длъжен да извърши проверка на посочените в чл.735, ал.1 и ал.2 ТЗ предпоставки, като не е обвързан от решението на събранието и от заключителния доклад на синдика, ако установи, че са налице пречки за постановяване на решение, с което да се прекрати производството по несъстоятелност. Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на кредиторите – жалбоподатели, за съществуване на две вземания на длъжника за заем, въз основа на което същите поддържат, че масата на несъстоятелността не е изчерпана. Констатирано е, че по отношение на едното от тези вземания кредиторите се позовават само на данни в ревизионен акт на НАП, в който е посочено, че на 12.12.2013 г. „Родина пропъртис“ ЕАД (н) е превело на „Издателско-полиграфически комплекс Родина“ АД сума в размер на 103 864 000 лева, като основанието в банковия превод било договор за заем. За другото вземане е установено наличие единствено на незаверено копие от договор за заем за предоставена за срок от една година сума в размер на 20 000 000 лева на „Технологичен център – Институт по Микроелектроника“, понастоящем обявено в несъстоятелност. Въззивният съд е приел, че въз основа на тези доказателства не се доказва съществуване на твърдяните от касаторите вземания на длъжника по два договора за заем към третите лица. Посочено е, че по отношение на „Издателско-полиграфически комплекс Родина“ АД липсва договор за заем, като изявлението на страната, че извършва плащане по договор за заем, доколкото не съставлява удостоверяване на неизгоден за нея факт, без да е налице потвърждаване от насрещната страна по правоотношението, не доказва наличието на такъв. Допълнително е аргументирано, че в ревизионния акт е посочено, че предоставените парични средства са по дебита на счетоводна сметка 459 - Други разчети, което разколебава достоверността на изявлението по платежното нареждане. Спрямо другото вземане също е прието, че не се доказва съществуването му. Изложени са съображения, че не е налице оригинал на договор за заем, а само незаверено копие, което, поради липсата на заверка („вярно с оригинала“), не е годно доказателство по ГПК и се приравнява на липса на документ. На второ място, е посочено, че договорът за заем е реален, а писмената форма е такава за доказването му, предвид размера на твърдяната заета сума. Съобразено е и обстоятелството, че дружеството, което е сочено като заемополучател, е обявено в несъстоятелност, като вземането не е предявено в срока по чл.685 ТЗ. На последно място е прието за хипотетично твърдението на кредиторите, че длъжникът може да има вземане по банкови гаранции, поради което се иска продължаване на действията по издирването им, тъй като същото не е основано на доказателства, нито на данни за наличието на такива банкови гаранции. Въз основа на горното, въззивният съд е заключил, че масата на несъстоятелността е изчерпана, като в нея няма притежавани от длъжника права, които подлежат на осребряване и тъй като не са налице пречки по чл.735, ал.2 ТЗ, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, а търговецът заличен. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първият поставен от НАП въпрос не може да обуслови допускане на касационния контрол, тъй като въззивната инстанция следва да констатира служебно недопустимост на обжалвания пред нея акт, само ако такава е налице. Твърдението на касатора за недопустимост на решението на съда по несъстоятелността се основава на довода, че последният е следвало да зачете решението на събранието на кредиторите за продължаване на производството по несъстоятелност и на действията по издирване на имуществото на длъжника, в случая – на две вземания. Видно от атакувания акт, противно на поддържаното от жалбоподателя, решаващият състав на апелативния съд изрично е изложил мотиви, че решението на Заключителното събрание на кредиторите не обвързва съда, в чийто правомощия е да извърши преценка за наличие на предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ. С оглед на това, обжалваното решение не е постановено в противоречие на цитираната практика на ВКС относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички наведени в жалбата оплаквания, поради което не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това, доколкото въпросът касае приложението на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК следва да се отбележи, че няма данни въззивното решение да е вероятно недопустимо, за което ВКС следи и служебно. Втори и трети въпрос от изложението на НАП покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като съдът е приел, че основанието за прекратяване на производството е изчерпване на масата на несъстоятелността и преценката за това е на съда, а не на събранието на кредиторите. Независимо от това, въпросите не могат да предпоставят допускане на касационния контрол, защото не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото разпоредбите на чл.677, ал.1 и чл.734, ал.2 и ал.3 ТЗ относно правомощията на събранието на кредиторите (лимитативно изброени) и за предпоставките за постановяване на решение по чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ са ясни и безпротиворечиво прилагани. Сред изчерпателно изброените в ТЗ правомощия на Събранието на кредиторите, вкл. на Заключителното събрание, не е вземането на решение производството по несъстоятелност да продължи, въпреки наличието на законоустановените предпоставки за прекратяването му, като преценката относно наличието на последните е в правомощията единствено на съда, а не на отделен кредитор с прието вземане или на събранието на кредиторите като орган. Предпоставките по чл.735 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност са две: 1/ положителна - изчерпване на масата на несъстоятелността; 2/ отрицателна - липса на пречките по чл.735, ал.2 ТЗ, като волята на кредиторите за прекратяване или не на производството не е установено от закона условие за упражняване от съда на правомощията му по чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ, а напротив - при проявление на установените в закона предпоставки, това не само е негово право, но и задължение. Следва да се отбележи, че твърдението, съдържащо се в края на втори въпрос, че има данни по делото за имущество на длъжника, е в противовес на приетото от въззивната инстанция, поради което в тази си част въпросът не се явява обуславящ изхода на спора и не удовлетворява общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос, поставен от касатора „Корпоративна търговска банка“ АД (н), в частта му, дали е допустимо в производството по несъстоятелност съдът да се произнася по доказателствената стойност на писмени доказателства, касаещи вземания на длъжника от трето лице (явно във връзка с преценката му за наличие или липса на маса на несъстоятелността), осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Тази предпоставка обаче не е налице спрямо втората част от въпроса, тъй като в настоящия случай няма предявен иск за попълване на масата на несъстоятелността, поради което въпрос, свързан с такъв иск, не е относим за спора по делото. Спрямо първата част на въпрос № 1 не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в трайната и безпротиворечива практика на ВКС е прието, че преценката на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която съдът прави своите фактически и правни изводи, е част от правомощията на съда при осъществяване на правораздавателната дейност. Втори и трети въпрос от изложението на банката – касатор не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ТЗ за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като отговорите на тези въпроси са обусловени от възприемане на съдържащото се в тях твърдение на жалбоподателя, че по делото има наличие на данни за съществуващо вземане и достатъчно доказателства за установяването му, противно на приетото от въззивната инстанция. На последно място настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че в случая не се установява приложното поле на касационното обжалване. При този изход от спора, касаторът „КТБ“ АД (н) следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса, в размер на 30 лв. Касаторът Национална агенция по приходите не дължи заплащането на държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение