Определение № 2555 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 678/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПП ХЕЛЕНИК ЧКД, регистрирано в Гърция, о-в Лимнос, чрез процесуален пълномощник, против решение № 289 от 21.11.2025 г. по в. т. д. № 308/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която, след частична отмяна на решение № 123/31.03.2025 г. по т. д. № 249/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД, както следва: по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - в частта за присъждане на горницата над 813.68 евро до 12 910 евро, претендирана като получена на отпаднало основание сума по развален договор № 7240/28.11.2022 г. за изработка, доставка и монтаж на контейнери и анекс към него, представляваща авансово платено възнаграждение; и по чл. 86 ЗЗД - в частта за присъждане на горницата над 59.74 лв. до 435.29 лв. – претендирано обезщетение за забава за периода 07.02.2024 г. - 14.05.2024 г. В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост, процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност, поради което се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове в цялост. Прави се оплакване, че основният фактически извод на въззивния съд за наличие на кредиторова забава (липса на съдействие) е формиран при превратно интерпретиране на фактите и събраните по делото доказателства. Поддържа се, в противовес на приетото от съда, че възложителят е изправна страна по договора и за него е възникнало потестативното право по чл. 265 ЗЗД да го развали, както и че въпреки извършения частичен монтаж на изработеното е налице пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради липса на съставени приемо-предавателни протоколи. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото, с доводи, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, видно от решенията по т. д. № 44/2017 г. на I т. о., по гр. д. № 540/2018 г. на IV г. о., по т. д. № 1895/2020 г. на II т. о., по т. д. № 1369/2021 г. на I т. о. и др. Навежда се и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, като постановено в нарушение на формалната логика и при явно незачитане на безспорно установени по делото факти. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД, чрез процесуален пълномощник, съдържащ съображения за нейната неоснователност, както и отделен писмен отговор за неоснователност на искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено следното: Не е спорно, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор № 7240 от 28.11.2022 г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 25450/25.11.2022 г., изменен с анекс от 10.11.2023 г.; По силата на договора ищецът ПП ХЕЛЕНИК ЧКД е възложил, а ответникът АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД се е съгласил да изработи срещу заплащане 5 бр. контейнери в разглобен вид, със съответни размери, които да достави до обекта на възложителя на о-в Лимнос и да ги монтира на мястото, на което ще бъдат ползвани за настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ в залива Керос; Сглобката на колоните към горен и долен борд е следвало да се осъществи чрез заварка на място на обекта на о-в Лимнос, като монтажните работи са включени в цената; Съгласно чл. 12.2 от договора, ако възложителят е в забава относно получаване на поръчаните изделия без основателна причина и тази забава продължи повече от пет месеца, той губи правото да получи контейнерите, както и платените до момента суми на изпълнителя (които се трансформират в обезщетение за отказ за приемане на работата); Съгласно чл. 14 от договора контейнерите е следвало да се монтират на предварително излята циментова основа или равен/нивелиран терен, подготвен от възложителя, като при неосигуряване на подходящ терен с посочените характеристики изпълнителят не дава гаранция на възложителя и не приема рекламации за дефекти на контейнерите; Определен е 10-дневен срок за изпълнение, считано от датата на авансовото плащане. Не е спорно също, че договореното възнаграждение от 12 910 евро, включващо стойност на изработката и монтажа - 12 015 евро, и доставката - 895 евро, без ДДС, е заплатено от възложителя с банков превод от 22.12.2022 г.; че изпълнителят е изработил дължимите по процесния договор пет броя контейнери в разглобен вид, че същите са доставени на о-в Лимнос на 30.11.2023 г. и са разтоварени на 01.12.2023 г. на посочено от възложителя място - в двор на предприятие за строителни материали. За осъществяване на монтажа са изпратени от изпълнителя двама монтажници, които са разпитани и като свидетели по делото. Въз основа на показанията, преценени съобразно чл. 172 ГПК, съдът е приел за установено, че изработените от ответника контейнери не са били разтоварени на мястото, на което е следвало да бъдат монтирани за целите на настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ в залива Керос, а в строителна база, на неравна почвена основа. Материалите били натрупани на купчини, поради недостатъчност на посоченото място и за да бъде освободен шофьорът на камиона, който ги е превозил. На работниците на изпълнителя е казано, че следва да започнат сглобяването на контейнерите на това обособено място, част от двор на фирма за продажба на строителни материали, а по-късно се разбрало, че впоследствие контейнерите ще бъдат преместени от възложителя на терена, където ще се ползват. На следващия ден след разтоварването работниците успели да разположат три скари на предоставения терен и да ги нивелират чрез поставяне на бордовете върху части от останалите контейнери и започнали да подреждат панелите, колоните, вратите и прозорците. За два работни дни - 1 и 2 декември 2023 г. са били сглобени три контейнера, за покриването на които е ползван кран, осигурен от възложителя. Нито представителят на възложителя, нито монтажниците са считали, че трите сглобявани контейнера са позиционирани на място, на което могат и ще бъдат използвани за целите, за които са поръчани. Мястото, на което е осъществено разтоварването, е било посочено от възложителя за сглобяване на контейнерите до състояние на възможност за преместване на мястото, за което са поръчани. Монтажниците са нивелирали основата на три контейнера с това, с което са разполагали, а именно чрез подлагане на части от други контейнери, доставени в разглобен вид, което е създало непредвидени трудности. Три от контейнерите са сглобени с полагане на допълнителни усилия от работниците, до състояние, при което е следвало да бъдат преместени от посочения от възложителя временен терен, за да бъде освободено място за монтиране на останалите контейнери, както и да бъдат освободени подложените за временна нивелация бордове под сглобяваните контейнери. Става ясно, че временна нивелация е била осъществена с части, необходими за влагане при сглобяване на следващи изделия, изработени в разглобен вид, както по договора с ищеца, така и по договор с трето лице - „Естейт Кънсалтинг БГ МЕПЕ“. На 3 и 4 декември 2023 г. монтажниците са чакали кран за повдигане на покривни конструкции на останалите несглобени контейнери, а е било задължително необходимо и пренасянето на вече сглобените три такива на друг терен от възложителя, за да може на тяхно място да започне сглобяването на останалите и да се освободят подложените под тях за нивелация бордове. След като в складовата база са дошли хора, които „говорели на български език“ и обяснили на свидетелите, че тепърва вземат мерки за изготвяне на „стъпки“, на които да се позиционират сглобените контейнери, (а за това били необходими поне 14 дни след изливането на бетона), те се обадили на управителя на дружеството - изпълнител, запознали го със ситуацията, направили снимки на тази част от двора, която била заета от сглобените контейнери и останалите натрупани на купчини части, и на 05.12.2023 г. тръгнали обратно за България. Съдът е констатирал, че няма твърдения и данни по делото, че след преустановяване изпълнението на договора за изработка изпълнителят е направил някакви изявления към възложителя във връзка с по-нататъшното развитие на правоотношението, вкл. за необходимост от негово съдействие, от което зависи възможността на изпълнителя да довърши монтажа на изделията. С писмо от 24.01.2024 г., изпратено до ответника по електронен път, ищецът е отправил едностранно изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и е дал срок за връщане на авансово платената сума. За установяване на паричната равностойност на недовършения монтаж на два от поръчаните контейнери във въззивната инстанция е била допусната съдебно-оценителна експертиза, относима и към приложението на чл. 266 ЗЗД. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че ищецът - възложител не е получил насрещно изпълнение за част от авансово платеното възнаграждение, възлизащо на сумата 813.68 евро. При тези данни съставът на въззивния съд е направил следните правни изводи по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: Договорът за изработка е с продължително изпълнение и съгласно чл. 88 ЗЗД развалянето няма обратно действие, налагащо двустранната реституция на престациите, получени от страните по него. При доказване на предявения иск по основание, съдът следва да постанови връщането на част от авансово платеното договорено възнаграждение, за която не са изпълнени дължимите по него дейности, т. е. връщане на платеното без основание възнаграждение. В тежест на ищеца е доказване на валидното възникване на облигационно правоотношение между него и ответното дружество, собствената му изправност по него, неизправността на насрещната страна като основание за разваляне на договора и даването на парична престация, подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за плащане. В тежест на ответника е доказването на релевираните в процеса твърдения за наличие на основание да задържи авансово платеното възнаграждение, респективно за собствената му изправност по изпълнение на договора в количествено и качествено отношение. Въззивният съд е посочил, че в практиката на ВКС е призната възможност на всяка от страните (независимо, че не е изпълнила собственото си задължение) с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора, респ. да го прекрати занапред (решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г., ТК, І т. о. на ВКС). При това разрешение по приложението на закона, споделено от въззивния съд, едностранното изявление на ищеца към ответника за разваляне на договора би предизвикало правен ефект на преустановяване занапред на договорната връзка и при извод за неизправност на страната, отправила изявлението, ако се установи неизправността на насрещната страна. В случая ищецът е провел успешно доказване на неточното изпълнение в количествено отношение (неизпълнение в пълен обем) на поетите от ответника задължения към датата, на която е отправено изявлението за разваляне на договора. Същевременно сочените факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на иска, не са годни да обосноват извод за пълно неизпълнение. Договорът е изпълнен частично, в съществена част, като са изработени и доставени и петте договорени контейнери в разглобен вид и са сглобени три от изделията на временна площадка - част от двор на фирма за продажба на строителни материали. Приемо-предавателен протокол не е съставен и подписан за нито едно от изделията, но това не може да се вмени във вина на изпълнителя, тъй като изпълнението е преустановено без да са настъпили условията за окончателно приемо-предаване, от който момент е следвало да започне да тече предвиденият гаранционен срок. Ответникът е преустановил изпълнението на договора без изявления към ищеца за причините за това, не е съобщил на възложителя, че има намерение да изпълни неизпълнената част от договора, нито извънсъдебно, нито в хода на процеса, при което е без значение, че с писмото от 24.11.2024 г., изпратено до него по електронен път, ищецът не е определил подходящ срок за довършване на изработката. Причината за допуснатото от ответника неточно изпълнение в количествено отношение се сочи за първи път в отговора на исковата молба, като твърдението за изправност на изпълнителя се основава на възражение за неизпълнен договор срещу кредитора - възложител. В основата на забавата на кредитора като институт стои идеята, че изпълнението на дадено задължение от длъжника е невъзможно без оказване на определено съдействие от страна на кредитора. В тези случаи неизпълнението няма да се дължи на причина, която може да се вмени във вина на длъжника (чл. 81, ал. 1 ЗЗД), поради което и последиците му не бива да се възлагат в негова тежест. С оглед естеството на дължимите от ответника действия по изпълнение в последния етап на договора, те не са били изпълними едностранно. За да се стигне до пълно изпълнение, възложителят е трябвало да окаже съдействие при разтоварването на изработените контейнери в разглобен вид на „предварително излята циментова основа или равен/нивелиран терен“, т. е. на място, годно за позиционирането им съгласно чл. 14 от договора. Осигуряването на такова място от възложителя е задължителна предпоставка на точното изпълнение на договора в крайната му фаза, която следва да завърши с подписването на приемо-предавателен протокол. Задължението не е изпълнено, тъй като доставените части и материали са разтоварени на терен, на който самият възложител не е възнамерявал да бъдат окончателно позиционирани и ползвани за целите, за които са поръчани. Теренът, върху който е осъществено разтоварването, е временна работна площадка, предоставена на работниците на изпълнителя докато се изработи тепърва подходящ терен. Следователно, към момента, в който работниците на ответника са напуснали работната площадка и са отпътували за България, ищецът е бил в пълно неизпълнение на задължението си за осигуряване на терен, годен съгласно чл. 14 от договора за довършване на последния етап от изработката. Въпреки неизправността на възложителя, изпълнителят също има качеството на неизправна страна по договора, тъй като не е упражнил своевременно срещу кредитора възражение за неизпълнен договор, респ. ищецът не е бил уведомен, че поведението му осуетява по-нататъшното изпълнение и не е бил поканен от ответника да окаже необходимото съдействие в подходящ срок чрез преместване на изделията на място според изискванията на чл. 14 от договора, съставляващо и условие за предоставянето на гаранция от изпълнителя за период от 24 месеца, считано от подписването на приемо-предавателен протокол. Следователно, едностранното изявление на ищеца към ответника за разваляне на договора е предизвикало правния ефект на преустановяване на договорната връзка между страните. Тъй като договорът за изработка, доставка и монтаж на преносими постройки, по който е било извършено авансовото плащане, е такъв с продължително изпълнение, развалянето му няма обратно действие (чл. 88, ал. 1 ЗЗД ) и същият се прекратява занапред. Невъзможността да бъдат ползвани поръчаните контейнери по предназначение е причинена от това, че не е довършен монтажът - не са позиционирани на подходящо място и част от тях не са сглобени, а не поради допуснато от ответника неточно изпълнение в качествено отношение. Изпълнителят има право да задържи част от уговореното възнаграждение, тъй като договорът е частично изпълнен (в по-голямата му част), а липсата на възражения за недостатъци при фактическото приемане на работата до разваляне на договора се приравнява на одобрение и признание, че изработеното до момента на преустановяване на изпълнението съответства на поръчаното – чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Това разрешение е приложимо както при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на възложителя, така и в хипотези на разваляне поради виновно неизпълнение на изпълнителя. Предвид времевото действие на прекратяването на договорната връзка възложителят има право да му се върне тази част от авансово платеното възнаграждение, срещу което не е получил насрещно изпълнение до момента на развалянето, тъй като тя се явява платена на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Въз основа на посочените мотиви въззивният съд е направил крайните си правни изводи, че искът е основателен до размер на сумата 813.68 евро - частта от авансово платеното възнаграждение по разваления договор за изработка, срещу която възложителят не е получил от изпълнителя насрещно изпълнение. За основателна е намерена и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата 59.74 лв. за исковия период от 07.02.2024 г. до 13.05.2024 г. (изчислена върху сумата, до която искът е доказан по размер). Настоящият съдебен състав намира, че не се доказва приложното поле на касационното обжалване, поради следното: Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично и ясно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото (а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат), но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на надлежен правен въпрос, който да бъде разрешен от касационния съд по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При поставен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; въпросът да е решен в противоречие с актове на КС на РБ или на СЕС; въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно задължителната и трайноустановената практика на ВКС по формулирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, вкл. цитираната от касатора, целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, произнасяйки се съобразно чл. 269 ГПК, като с оглед собственото си становище относно крайния извод потвърди или измени правния резултат от първа инстанция; Ограниченият въззив съгласно действащия ГПК се отнася до установяване на фактическата страна на спора и до ограничаване възможността за събиране на доказателства, освен при изрично предвидени предпоставки (чл. 266 ГПК), но не намира приложение при субсумиране на установените факти под приложимата правна норма; Формално проявление на изпълнението на тези процесуални задължения е излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване; В качеството си на решаваща инстанция въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като е длъжен да прецени всички относими към предмета на делото доказателства, да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на спора, и съответно да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. В случая формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е принципно значим за изхода на спора във въззивната инстанция, но не се констатира твърдяното несъответствие между практиката на ВКС и въззивното решение в частта относно обсъждането на доказателствата, на установените от тях факти и на доводите и възраженията на страните. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд, при спазване на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доводи съгласно чл. 12 ГПК, отразил е установените факти и е направил извод, че и двете страни не са изпълнили в цялост и добросъвестно задълженията си по договора, но е приел, че това не е пречка за неговото разваляне. В действителност касаторът не е съгласен с формираната въз основа на доказателствата и при отчитане на становищата на страните правна преценка за частична неоснователност на иска, доколкото въззивният съд не е споделил защитната му теза, с която се обосновава връщане на пълното платено възнаграждение по договора. Това обаче е пряко относимо към правилността на решаващите правни изводи на съда, във връзка с които липсва поставен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не се дължи на допуснато противоречие с практиката на ВКС за задълженията на въззивния съд при мотивиране на акта му по съществото на спора. Следва също да се отбележи, че нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито в касационната жалба е посочено, кои доказателства, факти и/или доводи на страната са останали необсъдени от въззивния съд, а касационният съд няма задължение да следи служебно за това. Предвид изложеното основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се преценява като недоказано. По делото не се установява и релевираното самостоятелно основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на горната разпоредба, доколкото от неговото съдържание не е видно да е постановено при грубо нарушаване на правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона – в неговия обратен смисъл. Доводите на касатора за явно незачитане на фактите по делото не съответстват на мотивите на обжалвания съдебен акт, като спорът пред настоящата инстанция е свързан единствено с придадените на същите правни последици. С оглед изхода от предприетото обжалване ответникът по касация има право да бъде възмезден за сторените от него разноски, но доказателства за извършването на такива не са представени. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение