Определение № 37 от 25.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 90/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Металекс инвест” ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя А. К. Е., срещу определение № 397 от 19.10.2021 г. по в.ч.т.д. 595/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 955 от 02.08.2021 г. по т.д. № 171/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С определението на първостепенния съд е оставена без уважение молбата на „Металекс инвест” ЕООД за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, по която е образувано т.д. № 171/2021 г. Търговското дружество - частен касатор поддържа доводи за неправилност на въззивното определение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на предпоставките за възстановяване на пропуснатия срок. В тази връзка счита, че съдът не е анализирал цялостното съдържание на представения медицински документ, което е довело до необоснованост на становището на апелативния съд относно момента на възникване, тежестта и продължителността на заболяването на управителя на дружеството и предписаното лечение. В частната касационна жалба и в допълнително направеното уточнение се твърди, че въззивното определение е очевидно неправилно. Ответникът по частната касационна жалба А. Й. К., чрез процесуален пълномощник, счита въззивното определение за правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. За да потвърди определението на първата инстанция, с което е отказано възстановяването на срока за отговор по чл.367, ал.1 ГПК, съдебният състав на Варненския апелативен съд е приел, че обективното здравословно състояние на страна по делото, временно препятстващо извършването на дадено процесуално действие, следва да бъде обективирано в болничен лист или медицинско удостоверение, а представеният амбулаторен лист, освен че няма такива удостоверителни функции, той касае период от пет дни след срока за отговор. Съдът е изтъкнал още, че амбулаторният лист се ползва с материална доказателствена сила само в частта, в която са отразени възприетите от лекаря обстоятелства, но не и в частта относно изявленията на пациента. За недоказани са приети твърденията на молителя за възникнало преди прегледа простудно заболяване, провокирало отразената в листа диагноза. Въззивният съдебен състав е извел и самостоятелен, евентуален извод – дори и при установеност на здравословно състояние на управителя на дружеството в последния ден от срока за отговор на исковата молба, обективно лишаващо го от възможността да извърши своевременно посоченото процесуално действие, то това обстоятелство няма отношение към предходния период от срока, чието начало е след връчване на препис от исковата молба на 19.04.2021 г. Съдът се е позовал на практика на ВКС, съгласно която препятствието по чл.64 ГПК трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължи почти през целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. Предвид обективираните в атакувания съдебен акт изводи на апелативния съд, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване на въззивното определение не би могло да се допусне на предвиденото в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК самостоятелно основание. Според практиката на ВКС по приложението на посочената норма, очевидна неправилност би била налице при превратно прилагане на закона или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, установими само от съдържанието на съдебния акт. В случая такива пороци не се констатират. Дори и да се приеме, че изводите на въззивния съд за обективното здравословно състояние на управителя на дружеството /така както е отразено в амбулаторния лист/ са явно необосновани, то това не би променило резултата по искането по чл.64 ГПК. Действително, данните от амбулаторния лист сочат на тежко здравословно състояние на А. Е., провокирано и от „многократна серийна кашлица”, и налагащо спазване на постелен режим за пет дни. Посоченото обективно състояние на управителя на частния касатор е констатирано в последния ден от двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК /неправилно посочен като едномесечен по чл.131 ГПК в отговора на жалбата/. Дори и при предходна проява на симптоми на отразеното в листа заболяване, съответно, при възриемане на твърденията в депозирания след срока отговор на исковата молба, то заболяването е било за малка част от този срок. Затова не би могло да се възприеме, че заболяването на управителя на дружеството – ответник по иска, е продължило почти през целия двуседмичен срок, считано от 19.04.2021 г. и е единствената причина за пропускането на срока за отговор на исковата молба. В този смисъл е и практиката на ВКС, съобразена от апелативния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение