Определение № 138 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 254/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В деловодството на Окръжен съд [населено място] е постъпила касационна жалба вх. № А 64 от 19.01.2012г. от М. К. Б. и Й. К. Б., двете от [населено място], представлявани от адв. К. Б. против решение от 14.12.2011 г. по в.гр.д. № 317 по описа за 2011 г. на Окръжен съд - Монтана. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Н. В. Г. и Л. Д. Г., двамата от [населено място] чрез адв. В. К., в който се съдържа искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. С искова молба от 07.12.2006 г. пред Районен съд [населено място] са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за собственост върху 34 кв.м. от поземлен имот № 48489.8.186 по кадастралната карта на [населено място], със стар идентификационен номер УПИ ХХІ, пл. № 997, кв. 160 по плана на [населено място] и иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, за отмяна на нотариален акт № 25, т. VІ, дело № 1679 от 1979 г. на Нотариус при РС Монтана. Към момента на предявяване на исковете е в сила ГПК /обн. ДВ бр. 12 от 08.02.1952 г./, съобразно който се определя и цената им. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ размерът й е ¼ от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – ¼ от пазарната цена на имота. За определяне на посочения критерий ищците са представили удостоверение, видно от което данъчната оценка на целия недвижим имот, част от който са процесните 34 кв.м. е 2893,80 лева, следователно стойността на спорната част е 371,28 лева, а цената на предявените искове е 92,82 лева. Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК в сила от 21.12.2010 г., поради което приложима по отношение на настоящото производство е редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждаща цената на иска като критерий за допустимост на касационно обжалване. Постановеното въззивно решение не попада в приложното му поле, тъй като цената на иска е под предвидения минимален размер. Ето защо жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност. При този изход на делото и с оглед приложените доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие № 0045948 от 25.01.2012 г., от който е видно, че сумата от 600 лева за изготвяне на отговор е заплатена в брой, претенцията на ответниците по касационната жалба за разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.