Определение № 604 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 899/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. К. Д. и К. Д. Д., двамата от [населено място], против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 141 от 19.12.2019 г., по в.т.д.№ 280/2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 236 от 21.06.2019 г., пот.д.№ 114/2018 г. е отхвърлен предявения от касаторите, като ищци, срещу „ ТАНДЕМ СН“ ЕООД(н) активно субективно съединен конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ Ѕ ид.ч. от поземлен имот, с иднтификатор 67800. 8.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] м. “Буджака“, сключен на 12.04.2013 г. между ответното търговско дружество, като купувач и продавачите Р. К. Д. и Д. Н.Д., починал на 15.12.2017 г., с наследници - ищците и който е обективиран в нотариален акт № 73 от 12. 04. 2013 г. на нотариус Ан.Д., с рег.№ 450 на КЧН. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на направеното в отговора на исковата молба доказателствено искане от страна на синдика на ответното ТД, на своевременно издаденото му в тази вр. съдебно удостоверение, както и на продължителния период от време между датата на входирането му в канцеларията на БОС и датата на първото проведено по делото открито съдебно заседание касаторите основно възрзяват срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че приложеното във въззивната инстанция доказателство, касаещо извършено от длъжника плащане по процесната сделка притежава правната характеристика на ново по см. на чл.266, ал.2, т.1 ГПК, за да е подлежало на обсъждане. Считат за необоснован и извода на въззивния съд, че представеното на хартиен носител извлечение от информационната система на Банката - „КТБ“ АД (н), представлява част от предвидената в чл.67 ЗКИ и заедно с придружаващото го писмо, подписано от банков служител, заемащ само длъжността „Директор оперативни дейности“ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила на официален документ по см. на чл.179 ГПК. В тази вр.излагат и подробни доводи относно ноторния към релевантния за спора факт на отнет лиценз на визираната Банка, който считат за достатъчен, за отричане доказателствената стойност на информационните данни,съдържащи се в информационната й система по чл.67 ЗКИ. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните определени за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право, които доуточнени от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, са: 1. „ Може ли да се приеме за годно доказателство по см. на чл.178 и сл.ГПК извлечение от банкова сметка, издадено от ТД - Банка в несъстоятелност, чийто лиценз за осъществяване на банкова дейност е отнет, което е без подпис, печат или друг отличителен знак, установяващ авторството му, а придружаващото го писмо е подписано от служител на това търговско дружество?“; 2. “ Ползват ли се с доказателствена сила по см. на чл.67 ЗКИ информационните системи на търговско дружество - Банка,в несъстоятелност, чийто лиценз за осъществяване на банкова дейност е отнет?“ Поддържаният допълнителен критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторите аргументират с липсата на формирана практика на ВКС по поставените въпроси, която създава възможност за различно тълкуване на закона при всеки отделен случай. Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез постоянния си синдик –адв.Т.И., възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт. За да отхвърли предявената активно субективно съединена искова претенция по чл.87, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно, че на 12.04.2013 г. в изискуемата се от закона форма - нотариален акт № 73 от 12. 04. 2013 г. на нотариус Ан.Д., с рег.№ 450 на КЧН, е сключен договор за покупко - продажба на конкретен недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Буджака“, с продавачи: ищцата Р. К. Д. и Д. Н. Д. - починал на 15.12.2017 г., чийто наследник е същата, заедно с ищеца К. Д. Д. и купувач „ ТАНДЕМ СН“ ЕООД(н), но е недоказано твърдяното в исковата молба неизпълнение на задължението на длъжника по чл.183, ал.1 ЗЗД – да заплати договорената покупна цена в уговорените срокове. При обосноваване на крайния си правен извод за отсъствие на елементите от фактически състав на чл.87, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД решаващият състав на Бургаския апелативен съд се е позовал на представеното във въззивното производство писмо с изх.№ 1979 на „Корпоративна търговска банка „АД(н), ведно с приложеното към него извлечение от банковата сметка на „ ТАНДЕМ СН“ ЕООД(н), за периода 19.04.2013 г. - 02.01.2014 г., според съдържанието на което сумата общо от 146 040 лв., съответстваща на покупната цена по процесния договор, е била преведена на продавачите чрез три транзакции – 45 000 лв. на 25. 04.2013 г.; 44 900 лв. – на 26.04.2013 г. и 56 140 лв. – също на 26. 04.2013 г. с вписано основание - “Покупка на имот“ и получател – Р. К. Д., както и на липсата на данни, а и твърдение от ищците за наличие на друго правоотношение между страните, което да е основание за извършеното плащане. С оглед данните по делото, осъществените в хода на процеса действия от синдика на ответното ТД- в несъстоятелност, предоставените му по силата на съдебно удостоверение от трето лице данни за извършените от несъстоятелния търговец плащания в деня на постановяване на първоинстанционното съдебно решение и законовото правило на чл.67, т.5 и т.8 ЗКИ въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ищците относно валидността на ангажираните във въззивната инстанция доказателства и доказателствена им сила на официални писмени документи по см. на чл. 179 ГПК. Изложени са съображения, че доколкото по силата на визираните разпоредби от ЗКИ всяка Банка създава, поддържа и осъвременява информационна система, която съдържа информация за клиенти за сключените с тях или за сметка на тях сделки, за кредитните и дебитните им салда, както и друга информация, която ЗКИ и съответните актове на БНБ изискват, то извлечението на хартиен носител от същата, съставянето и съхранението, на която не е оспорено в процеса да е извън предвидения от закона ред, заедно с придружаващото го писмо от съответния банков служител, обвързва съда с доказателствената сила на официален документ по см. на чл.179 ГПК. Като лишено от основание в закона – чл.31, ал.1 З.,във вр. с чл. 635, ал.3 ТЗ, въззивната инстанция е отрекла и основателността на възражението, въведено с отговора на въззивната жалба на ищците, като въззиваеми, за отсъствие на надлежно волеизявление от страна на „КТБ“АД (н). Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, с който се аргументира достъпът до касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая чрез поставените въпроси касаторите всъщност оспорват правилността на преценката на Бургаския апелативен съд, че конкретното писмено доказателство притежава правната характеристика на официален документ по см. на чл.179 ГПК, както и неговата обвързваща съда доказателствена сила по см. на чл.178 ГПК. Тази преценка, обаче, е винаги конкретна, а направените от въззивния съд изводи, с които и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изразява несъгласие, са резултат от решаващата му правораздавателна дейност. Правилността на същата е предмет на осъществявания от ВКС същински касационен контрол и е извън производството по неговото допускане. Затова, макар и оспорването на тези изводи на Бургаския апелативен съд да са под формата на формулирани от касаторите въпроси, те не могат да обосноват приложното поле на касационния контрол. Отделно е, че вторият от тях, който е и некоректен, предвид безспорно извършеното плащане от купувача, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция в смисъла, в който е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Но дори и да се възприеме тезата, че всеки от поставените въпроси обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, то неоснователно е позоваването на допълнителния селективен критерий. Според задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и като създадена при други обществено икономически условия и законодателство, следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна, непълна или вътрешно противоречива и се налага корективното й тълкуване, за да се осигури точното й прилагане от съдилищата. Тези изисквания в случая не са осъществени. По въпроса за приложението на чл.179 и сл.ГПК и кои документи притежават правната характеристика на официални е налице трайно непротиворечива съдебна практика, с която обжалваното решение не е в противоречие. Според същата, която настоящият съдебен състав безусловно споделя и израз на която е решение № 766 от 3.02.2011 г. по гр. дело № 1590/2009 г. на ГК на ВКС официален е документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения, по установения за това ред и всеки служител който има компетентност според разпределението на функциите при съответния работодател може да издава официални документи. Следователно до доказване на противното следва да се приеме, че фактите са настъпили така, както са посочени надлежно от длъжностното лице с удостоверителна компетентност. Що се касае до приложението на чл.67 ЗКИ в контекста на поставения правен въпрос, то косвен отговор на същия е даден от законодателя с изричната и ясна разпоредба на чл.8, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност. Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК същите й се следват, но само ако е доказано реалното им извършване, каквито доказателства отсъстват по делото. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС