Определение № 47 от 24.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 35/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1720 от 06.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 3153/2011 год. на Софийски апелативен съд с която е отменено постановеното по реда на чл.390 ГПК Определение от 24.08.2011 год. по ч.гр.д.№ 11172/2011 год. на Софийски районен съд с което е било оставено без уважение искането на [фирма] за допускане на обезпечение по бъдещи искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и съединени с тях искове по чл.86 ал.1 ЗЗД срещу [фирма]. Като е счел, че молбата на [фирма] за налагане на обезпечителна мярка е основателна, съставът на САС е отменил първоинстанционния акт и е допуснал обезпечение. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Представлява ли частично плащане по издадена от молителя фактура доказателство за вероятната основателност на бъдещ иск, при формулиране на плащането, като авансово”. Становището на настоящия съдебен състав е, че макар и посочен като значим правен въпрос, този въпрос цели произнасяне по доказателствената стойност на документ, материализиращ задължение за плащане по отношение на който не е проведено оспорване. Такова оспорване не може да бъде проведено в рамките на обезпечителното производство. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът не е и обуславящ, доколкото касае само един от документите на които се е позовал САС и то по един от обективно съединените искове, чието обезпечение е било допуснато. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.