Определение № 1312 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. И. и К. Р. И., чрез адв. Ц. Б. срещу решение № 1052/02.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 2821/2022г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 20219772 от 07.12.2021г. постановено по гр.д. № 74009/2017г. по описа на СРС, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от касаторите, в качеството им на наследници по закон на Р. Й. И., п. на 07.08.2017г. срещу Р. В. М. искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.06.2017г., обективиран в Нотариален акт № 134/2017г., с който наследодателят, действащ чрез пълномощника си Р. В. М. е прехвърлил на ответницата собствените си ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостояте – апартамент № 37, находящ се в [населено място], район И.,[жк], бл. №, вх., ет. срещу поето от приобретателката задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, поради неизпълнение на задължението за полагане на грижи от ответницата; на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание за сключването му; както и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което молят същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Р. В. М., представлявана от адв. В. Н. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. В изложение към касационната жалба, наречено „уточняваща касационна жалба“, касаторите поддържат, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В тази връзка посочват, че следва да бъдат уточнени и обсъдени въпросите от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като се отчете трайната съдебната практика, съобразно която алеаторен договор сключен няколко дни преди смъртта на прехвърлителя подлежи на разваляне. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното решение на СРС. В него след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, посредством показанията на по трима свидетели на всяка от страните, приел за установено, че ищците са наследници по закон на Р. Й. И., който с алеаторен договор сключен на 23.06.2017г. прехвърлили на ответницата ½ ид.ч. от апартамент № 37 в [населено място], срещу поето от последната задължение за гледане и издръжка. Наследодателят страдал от онкологично заболяване, претърпял две операции – на 02.03.2017г. и на 07.03.2017г., след които не можел да движи долните си крайници, бил на легло и на памперси, два пъти седмично провеждал рехабилитация, не можел да се храни сам и изцяло е бил зависим от хората около себе си, като човекът, който изцяло е поел грижите за него е била именно ответницата, която по професия била медицинска сестра. Болестта се развила след първата операция, но благодарение на нейните грижи Р. И. бил в кондиция дълго време, а двамата живеели заедно от осем години, много се разбирали и обичали. Починал на 07.08.2017г., но бил контактен и адекватен до смъртта си. Ответницата е поела изцяло и издръжката му – заплащала сметките, разходите за храна и лекарства, хигиенни материали, транспорт до болницата и обратно, рехабилитацията и заплащането на операцията. Въз основа на така установеното е приел, че е доказано точно, добросъвестно и своевременно изпълнение на дължимите по договора издръжка и гледане, поети от ответницата, като обемът и характерът на грижите е отговарял на конкретните нужди на кредитора – прехвърлителят е живял заедно с ответницата през целия период, която е полагала постоянни грижи за прехвърлителя, който й бил благодарен и признателен. Обосновал извод за неоснователност, както на исковете за нищожност на договора, така и за развалянето му. Въззивният съд посочил, че бланкетното позоваване на неправилност на съдебния акт, не е довод по смисъла на чл. 269 от ГПК, сезиращ въззивния съд да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, като се е позовал на цитирани решения на ВКС в идентичен смисъл. По тези съображения формирал извод, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в случая касаторите не са обективирали конкретни правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, нито са обосновали наличие на сочената хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към цитираното тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи /чл. 280, ал. 1/ и допълнителни /чл. 280, ал. 1, т. 1-3/ основания за допускане на касационно обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания /основанията за касационно обжалване/ по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение, каквито единствено са навели касаторите в случая представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателите /касационните основания/ не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касаторите правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само при изведен и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението към касационната жалба, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. Посочването на формулировката на закона, че следва да бъдат уточнени и обсъдени въпросите от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото без конкретно повдигнат за разрешаване въпрос прави невъзможна преценката на решаващия съд разрешаването на кой правен въпрос обусловил изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, би имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От друга страна твърдението, че „следва да се отчете съдебната практика в подобни случаи, която в огромната си част води до постановяване на решения, с които се стига до разваляне“ на алеаторен договор сключен няколко дни преди смъртта на прехвърлителя съставлява неконкретизирано изявление с изискващ характер, което няма характеристиките на конкретно формулиран правен въпрос и не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК на обосновано общо основание за допускане до касационно обжалване. Ето защо основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК в случая не е налице и такова не следва да бъде допускано. Не е налице и никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, а и страните не навеждат такива оплаквания и доводи, като ищците не сочат и то да е очевидно неправилно. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора в полза на Р. В. М. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 3900 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение