Определение № 809 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 851/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. Г. Т., като Е. с фирма П. Загора против определение № 543/5.08.2009 г. по ч.т.д. № 291/2009 г. на Старозагорски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 1261/17.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1640/2009 г. на Старозагорски РС, с което е отхвърлено заявлението му по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. С обжалваното определение е прието, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.2 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не му е известна практика на ВКС по заповедното производство. По т.2 въпросът бил решаван противоречиво от СЗРС, като се представя препис от заповед № 1329/19.05.2009 г. По т.3 решението щяло да бъде от съществено значение за прилагане на закона-чл.129 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение /определение/, правен въпрос от значение за изхода на делото, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС, въпреки наличието на такава. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение /определение/ съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая, от представената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, не могат да се направят изводи за противоречиво разрешаване на въпроса кога заявлението не отговаря на изискванията на чл.410,ал.2 във вр. с чл.127,ал.1 ГПК. Всъщност по този въпрос, както и по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, ВКС вече се е произнесъл с определения по ч.т.д. № 32/2009 г. на І т.о., № 414/2008 г. на ІІ т.о. и др. Прието е, че разпоредбата на чл.410,ал.2 ГПК не препраща изрично към чл.129 ГПК относно проверката за редовност на заявлението. При нередовност по чл.127,ал.1 и 3 или по чл.128,т.1 и 2 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Неприложима по отношение на заповедното производство е и общата норма на чл.101 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.