Определение № 3350 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2338/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ЕАД Е. И., като пълномощник на ищеца по делото Н. Л. Н. срещу определение №1334 от 15.09.2025г., постановено по в.ч.гр.д. №742/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е отменено определение №638 от 17.07.2025г., постановено по гр.д. №4/2025г. по описа на Районен съд- Левски за изменение на решение №129/23.06.2025г. по същото дело в частта за разноските. Ответникът „Фаненшъл България“ ЕООД оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и до 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на делото са обективно съединени установителни искове, предявени от Н. Л. Н. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК нищожността на Договор за паричен заем №5276996/13.11.2024г. и на Договор за предоставяне на гаранция №5276996/13.11.2024г. С процесния договор за паричен заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на заемателя Н. Н. паричен заем в размер на 5 000 лева, а с договора за гаранция гарантът „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя по договора за паричен заем. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор цената на иска е стойността на договора. В настоящия случай са предявени два обективно съединени иска с цена 5 000 лева. Ищецът, предявил исковете има качеството на потребител по договора за паричен заем, поради което делото следва да бъде разглеждано като гражданско по смисъла на чл.113 ГПК. Като взе предвид, че предмет на делото е спор, подлежащ на разглеждане като гражданско дело, като предявените искове са с цена до 5000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение