Определение № 3683 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ш. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 32 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 33/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 1983/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Напоителни системи“ ЕАД, клон гр.Шумен, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 16/ 13.07.2022 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “Инженер ХМС, водоснабдяване, язовири, ОПВВВ” в технически отдел, звено „Водоподаване, язовири, ОПВВВ“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 988 лв, ведно със законната лихва, от датата на исковата молба, до окончателното плащане и жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката релевира правните въпроси „Следва ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.328 ал.1 т.6 КТ да бъде мотивирана на кое от двете основания се прекратява договора с работника или служителя – липса на образование или липса на квалификация?“; „От текста на Тълкувателно решение- ТР №4/2017 от 01.02.2021 година на ВКС може ли да се направи еднозначен и отнасящ се за всички хипотези извод, че след сключените трудови договори, при което изначално работникът не е отговарял на едно от условията – липса на квалификация / в случая – хидроспециалист/ не са пречка за заемане на длъжността. Има ли работодателят право впоследствие да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ поради това, че работникът/служителят не отговаря на изискването за квалификация, но отговаря по отношение изискуемото образование и длъжностното разписание е променено след сключване на трудовия договор. В конкретния случай твърдим, че е налице злоупотреба с право, поради което и уволнението е незаконосъобразно.“; и „Накърняват ли се правата на работника или служителя, който е встъпил в трудови правоотношения с работодател при едни условия – изначално за заеманата от него длъжност да не е на изискването за квалификация за заеманата длъжност, но е притежавал изискуемото за заемане на длъжността образователно-квалификационна степен- „Магистър“, при положение, че работодателят е знаел за тези факти преди и със сключването на трудовия договор с работника или служителя?“. Жалбоподателката поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като се разрешават противоречиво от състави на ВКС. Ответната страна „Напоителни системи“ ЕАД, клон гр.Шумен, оспорва касационната жалба, като поддържа, че въпросите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Затова счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата /считано от 03.08.2020 г./ заемала длъжността “Инженер ХМС, водоснабдяване, язовири, ОПВВВ” в технически отдел, звено „Водоподаване, язовири, ОПВВВ“. Това правоотношение било прекратено със заповед № 16/13.07.2022 г., връчена на същата дата, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – непритежаване на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Видно от длъжностната характеристика, за заеманата от ищцата длъжност е налице изискване за притежавано образование – висше инженернотехническо с образователно-квалификационна степен „магистър“ и с изискване за трудов стаж от минимум три години по специалността. Действалите в периода на съществуване на правоотношението длъжностни разписания на ответното предприятие също изисквали висше образование за заемане на длъжността. Но нужното за заемане на длъжността образование било и нормативно определено, от разпоредбите на чл.138в ал.1 вр. §1 т.95 ДР на Закон за водите /в сила от 01.01.2016г./ - „хидроспециалист“. Ищцата имала висше образование, по специалността „автоматизация на производството“ и квалификация „инженер по електроника и автоматика“. Преди да започне работа при ответника, тя нямала трудов стаж по инженерно-техническа специалност, още по-малко по хидроинженерна. В дружеството от 2021 г. до настоящия момент нямало назначен хидроинженер. При тези фактически установявания въззивният съд извел от правна страна, че извършеното уволнение е законно. Отхвърлил доводите във въззивната жалба, че заповедта не съдържа конкретизация на това, в какво се изразява приложеното уволнително основание спрямо конкретния работник или служител. Работодателят посочил текста на чл.328 ал.1 т.6 от КТ и неговото съдържание и така мотивирал заповедта чрез самия текст на разпоредбата. По същество съдът приел, че изискването за заемане на длъжността, на която ищцата била назначена, било нормативно определено още преди датата на нейното назначаване от разпоредбите на чл.138в ал.1 вр. с §1 т.95 от ДР на Закон за водите, а ищцата нямала такова образование. Съгласно ТР № 4/ 01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, т. 1б, в този случай било налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 КТ. Без значение било колко време, без да отговаря на изискванията за образование, посочени в закон, работникът е изпълнявал същата работа, нито дали изискването било отразено в щатно разписание, нито дали други инженери в предприятието на други длъжности, с различна трудова функция, отговаряли на тези изисквания. Ищцата не отговаряла и на изискването за заемане на длъжността посочено в длъжностната характеристика от работодателя - „три години стаж по специалността“, но това не било основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като при сключването му работодателят знаел това. В този случай било относимо тълкуването в т.1а от горепосоченото тълкувателно решение и основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ не било приложимо. Доколкото обаче ищцата нямала нужното според нормативен акт образование за заемане на длъжността - „хидроспециалист“ – уволнението било законно и искът за отмяната му следвало да се отхвърли като неоснователен. Акцесорните искове също били неоснователни и следвало да се отхвърлят. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, от формулираните правни въпроси само първият обуславя обжалваното решение. Той обаче нито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена практика, съобразена от въззивния съд. Според тази практика няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл.328 ал.1 т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно /решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о., ВКС/. Мотивите на заповедта за уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав /решение № 46/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 16 /2010 г., IV г.о., ВКС/. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по обуславящия въпрос то не може да бъде допуснато до касационен контрол. Останалите два въпроса са необуславящи. Те се отнасят до правните последици от липсата на нужната за заемане на длъжността квалификация. Въззивният съд обаче е счел уволнението за законно не защото ищцата е нямала нужната квалификация, а защото е нямала нужното образование. Затова питанията за последиците от липса на нужна квалификация към момента на заемане на длъжността нямат отношение към дадените в обжалваното решение правни разрешения. Няма отношение към тези разрешения и съдържащото се във втория въпрос твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя. Освен, че касационното обжалване се допуска по правни въпроси, а не по фактически твърдения, обсъждането налице ли е злоупотреба с право е недопустимо въобще. Довод за наличие на такова в исковата молба не се съдържа, съответно съдилищата не са имали основание да се произнасят по въпроса налице ли е злоупотреба с право. Навеждането на твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя за първи път в касационното производство е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК и