Определение № 1079 от 21.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. от [населено място] срещу решение № 580 от 24.03.2014г по гр.дело № 232/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.4666 от 29.11.2013г на Районен съд Пловдив за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата М. И. ,навършил 14 години и С. И., навършил 10 години, на бащата, местоживеенето е определено при него, при разширен режим на лични контакти с другия родител, сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение се формулира процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Според касаторката не са обсъдени доказателства за упражнено насилие срещу нея от дядото на детето по бащина линия поради което е напусната дома на съпуга си, което е в противоречие с решение №1116 от 2008г V г.о на ВКС ,в което е изтъкнато това съществено нарушение. На следващо се посочва противоречие на решението със съдебната практика по въпроса дали когато претенциите на бащата се основават преимуществено не на собствените му родителски качества и на способностите му да полага грижи, а на помощта на трети лица, каквито са родителите му, тези обстоятелства следва да вземат превес.. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът свободен ли е съдът да основе решението само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото, е разрешен в практиката на ВКС. В мотивите съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, както е посочено в редица решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК включително. Но при изложение, в което този процесуалноправен въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация, свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки на съда ,въпросът преформулира единствено касационно оплакване. В настоящето изложение въпросът е поставен твърде общо,липсва връзка с конкретните решаващи изводи на въззивния съд, липсва обосновка каква е връзката с изтъкваните като необсъдени факти които защитата на касаторката свързва с причините да напусне семейното жилище преди две години, с изхода на делото по отношение на родителските права. От решаващо значение за съда са били обстоятелства и факти, свързани с поведението на всеки от родителите и отношението му към децата през тези две години, закономерно довели и до изразеното от децата предпочитание при изслушването им пред съда. В тълкувателната практика на ВКС е разрешен въпросът за прилагането на критериите в чл.59 ал.4 от СК при съвкупна преценка на обстоятелствата, както именно е подходил и въззивния съд. Вторият поставен въпрос също е без обосновка. Твърдението на жалбоподателката, че не бащата, а родителите му се грижат преимуществено за децата, не кореспондира с фактическите изводи на съда, основани на доказателствата по делото. Именно бащата полага непосредствени грижи за двете деца ,като за периода на раздяла липсват данни майката да се е грижела сама за тях. От изложението не става ясно защо защитата счита, че обжалваното решение е в противоречие с конкретно цитираната съдебна практика на ВКС и други съдилища. Въззивният съд е отдал приоритет на бащата, включително по критерия възпитателски качества, като е изтъкнал положителният резултат от полаганите от него до сега грижи, възрастта на децата, авторитетът, който бащата има за тях и желанието им да останат при него. Към майка си децата таят обида по причини, които не се коренят в поведението на другия родител и майката не е ангажирала доказателства ,че се е опитала да преодолее това състояние, че е положила усилие в тази връзка. Така даденото разрешение на спорния въпрос е при съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/ 1974г., както те са разяснени. Върховен касационен съд не приема довода, че въззивният съд е основал решението си на избрани от него доказателства, други не е обсъдил и не е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата .В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права, е било мотивирано от установеното поведение на двамата родители спрямо децата и потребностите им - с оглед възраст и пол включително. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.