Определение № 97 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 69831 от 17.12.2021 г. на Й. Б. К. против Определение № 60194 от 08.12.2021 г. по гр.д.№ 4805/2021 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх.№ 307559 от 31.12.2020 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила въззивно Решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-а състав. В частната жалба се иска отмяната на обжалваното определение по съображения, че в случая срокът за подаване на молба за отмяна тече не от 26.02.2020 г., а от датата на постановяване на Определение № 137 от 16.11.2020 г. по гр.д.№ 3080/2019 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., с което ВКС се е произнесъл по молба вх.№ 2199 от 03.03.2020 г., подадена по посоченото гр.д.№ 3080/2019 г. Освен това с изменението на чл. 303, т. 5 ГПК, внесено с § 10 на ЗИД на ГПК е отпаднал пределният 1-годишен срок, което предоставя неограничена във времето възможност да се иска отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. На трето място са изложени аргументи срещу валидността, допустимостта и правилността на въззивното Решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971/2014 г. на СГС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Н. Д., с който се поддържа, че частната жалби е неоснователна. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалби е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че в случая тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече за Й. К. на 26.02.2020 г. – от датата на влизане в сила на атакуваното решение на СГС, ІІ-а състав. Молбата за отмяна е подадена на 31.12.2020 г. - много след изтичане на тримесечния срок, поради което е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане по същество. Определението на ВКС, Първо г.о. е правилно. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. В практиката си ВКС неотклонно приема, че когато узнаването на решението предхожда неговото влизане в сила, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече именно от датата на влизане в сила на атакувания акт. В случая е безспорно, че Й. Б. К. активно е участвал в производството, приключило с постановяването на въззивното Решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971/2014 г. на СГС, ІІ-а г.о., както и е подал касационна жалба срещу този акт, поради което по отношение на него срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е с начален момент този на влизане на решението в сила. Съответно - по отношение на жалбаподателя е ирелевантно дали разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда пределен 1-годишен срок или не (какъвто е отпаднал след изменението на нормата, обнародвано с ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.). И в двата случая редакцията на нормата не предоставя възможност узналият решението преди неговото влизане в сила допустимо да сезира ВКС с молба за отмяна след изтичането на 3 месеца от влизането на акта в сила. По наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС се е произнесъл с Определение № 88 от 26.02.2020 г. по гр.д.№ 3080/2019 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., с което обжалване не е допуснато. Този акт е окончателен, неоттегляем, неотменяем и има за последица влизане в сила на въззивното решение съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. Последното означава, че по отношение на Й. Б. К. срокът за подаване на молба за отмяна на така влязлото в сила решение е започнал да тече именно на 26.02.2020 г. и е изтекъл на 26.05.2020 г. За формирането на последния извод е без всякакво значение подадената от Й. Б. К. молба с вх.№ 2199 от 03.03.2020 г., респ. постановеното в отговор на последната Определение № 137 от 16.11.2020 г. по гр.д.№ 3080/2019 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. С действащия ГПК от 2007 г. касационното обжалване от задължителна трета инстанция се превърна в способ за селективен контрол от ВКС върху актовете на въззивните съдилища. Подадената от страната касационна жалба не обвързва касационната инстанция с проверка на нейната основателност. ВКС има правомощието да провери дали са налице изчерпателно посочените в закона условия за това – чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако тези критерии не са налице, ВКС не допуска обжалването и въззивният акт влиза в сила. По отношение на определението, с което не се допуска касационно обжалване нито съществува възможност да се упражнява контрол при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, нито пък има възможност да се въздейства на постановения с него резултат по реда на чл. 253 ГПК, каквато е целта, преследвана с молбата с вх.№ 2199 от 03.03.2020 г. Нито подаването на последната, нито постановяването на Определение № 137 от 16.11.2020 г. по гр.д.№ 3080/2019 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. променят момента на влизане в сила на атакуваното въззивно решение, респ. не променят началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо, подадената на 31.12.2020 г., повече от 7 месеца след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила въззивно Решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971/2014 г. на СГС е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. Въведените с частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, основани на аргументи срещу валидността, допустимостта и правилността на въззивното Решение № 2292 от 28.03.2019 г. по в.гр.д.№ 10971/2014 г. на СГС са ирелевантни по отношение преценката за спазването на срока по чл. 305 ГПК, поради което и не следва да се обсъждат в настоящото определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение