Определение № 60589 от 05.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2424/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. А. срещу решение № 11893/21.08.2020г. по гр.д. № 4289/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С него е потвърдено решение № 102/18.06.2019г. по т.д. № 143/2018г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение, за отхвърляне на предявения от касационната жалбоподателка против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат А. Б. А., настъпила при ПТП на 15.11.2016г., в размер на сумата от 80 000 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационната жалбоподателка изразява несъгласие с извода на въззивния съд, като счита за доказани съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и наличието на продължителни болки и страдания, търпени от неговата загуба. Моли за отмяна на въззивното решение и за осъждане на ответника да заплати претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи следните материалноправни въпроси: 1/ В какво се изразява проявлението на изключително дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/ лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия, които лица са извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.?; 2/Каква е съществената разлика в междуличностните отношения между починал и правоимащите лица, съгласно ППВС № 4/1961г. и ППВС №5/1969г., и между починал и правоимащите лица, съобразно Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и какви следва да бъдат външните й проявления? Счита, че обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение №1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и че същото е очевидно неправилно. Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва жалбата, като твърди липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респективно неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач на ответника ЗАД „Армеец“ АД не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил задължителните разяснения на Тълкувателно решение №1/23.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Изложил е съображения, че обезщетение се присъжда само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. С оглед на тези съображения и след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав е приел, че между ищцата и починалия не е установена такава силна и емоционална връзка. Изтъкнал е, че единственият свидетел е установил само наличието на нормални житейски отношения между брат и сестра. Счел е, че обстоятелствата, че по празници ищцата и брат й са били заедно, както и че починалият е помагал на сестра си в отглеждането на децата й, не могат да компенсират категорични доказателства, от които да бъде преценена силната емоционална връзка между тях. С оглед на това въззивният съд е заключил, че отсъствието на такава връзка изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищцата, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не изпълняват общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото са зададени общо, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на иска по чл.432, ал.1 от КЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е дефинирал съдържанието на родствените връзки и междуличностните отношения, предпоставящи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица извън кръга на най – близките, очертан в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. Наред с това въпросите са предпоставени от твърдението на жалбоподателката за доказана изключителна близост в отношенията й с починалия. Преценката доколко този извод е съобразен със събраните по делото гласни доказателства е свързана с проверка на обосноваността на въззивното решение, която не може да бъде извършена в стадия по селекция на касационната жалба. Следва да се отбележи, че освен липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280, ал.1 от ГПК, не са налице и поддържаните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съгласно задължителната практика, обективирана в цитираното от касаторката Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение 45/10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /примери, относими към връзката между братя и сестри – израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото не е доказано съществуването на особено близка трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат, загинал при процесното ПТП, доколкото близостта между тях е била обичайна, характерна за конкретния вид родствени връзки. Проверката на преценката на въззивния съд, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за съществувала между ищеца и починалата особена близка емоционална връзка, по своята същност предствалява проверка на обосноваността на обжалваното решение, която не може да бъде извършена в производството по чл.288 от ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на спора на касаторката не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд