Определение № 537 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2455/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 311558 от 26.04.2021 г. на „ДиМ Добрев Консултинг Хаус“ ЕООД, гр.София, срещу определение № 266484 от 08.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 11639/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 149777 от 14.07.2020 г. за прекратяване производството по гр. д. № 28642/2017 г. на Софийски районен съд на основание чл.129, ал.3 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като не е формулиран конкретен въпрос. Изведен от доводите в жалбата същият се свежда до това дали в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за участието на надлежните страни в процеса, е следвало е да бъде конституирано като страна и физическото лице М. Д.. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба, в която са изложени твърдения, че с договор за покупко-продажба от 06.07.2000 г., сключен с нотариален акт № 68, ищецът – дружество е придобил правото 1 на собственост върху 17/20 ид. ч. от апартамент, а ответницата е придобила 3/20 ид. ч. от същия апартамент. Към момента на придобиването ответницата е била в брак с М. Д.. Описаните идеални части изцяло са били заплатени с негови лични средства: сума, дарена от родителите му и на дружеството – ищец, чийто едноличен собственик на капитала е физическото лице. Претенцията е за установяване правото на собственост на дружеството върху посочените 3/20 ид. ч. от апартамента. С разпореждане от 21.07.2018 г., връчено на ищеца на 03.09.2018 г., исковата молба е била оставена без движение с указания за отстраняване в двуседмичен срок на следните нередовности: да посочи какво е естеството и съдържанието на възникналия между страните спор, обуславящ правен интерес от предявения иск; да индивидуализира имота, включително и чрез посочване на идентификатор, площ, съседи и идентификатор на сградата, в която се намира; да представи данъчна оценка и скица; да заплати дължимата държавна такса в посочен размер, но не по-малко от 50 лв. С молба от 17.09.2018 г. ищецът е посочил, че преди сключването на процесния договор, през 1998 г. между неговите родители и дружеството е бил сключен договор за дарение на 16 500 щ. д., с която сума е била заплатена цената по договора за покупко-продажба. Поискал е, с оглед определяне цената на иска, да му бъдат издадени съдебни удостоверения, които да му послужат за снабдяване със скица и удостоверение за данъчна оценка. Направено е и искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, което е уважено, като срокът е продължен с един месец. На 13.12.2018 г. ищецът е депозирал нова молба, в която е посочил, че претендира установяване, че е изключителен собственик на процесния имот. Представил е удостоверение за данъчна оценка. С молба от 15.05.2019 г. е направил искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, както и определянето й от съда. С разпореждане от 20.05.2019 г. съдът е указал на ищеца в едномесечен срок да внесе държавна такса в размер на 141,49 лв., което указание е било изпълнено. С горното разпореждане отново е дадено указание за индивидуализиране на имота. Видно от приложения договор за покупко-продажба, със същия дружеството е придобило правото на собственост върху 17/20 ид. ч., а Й. Д. – върху 3/20 ид. ч. от процесния имот. Районният съд е констатирал, че ищецът не е изпълнил изцяло дадените указания за отстраняване на нередовностите. По тези съображения, с определение от 14.07.2020 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 28642/2017 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК. За да потвърди определението на районния съд, Софийски градски съд на първо място е посочил, че заявените обстоятелства, на които ищецът е основал иска си, както и петитумът му, са напълно ясни, поради което и исковата молба е редовна, което прави възможно извършването на преценказа допустимостта на предявения иск. Приел е, че този иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.21, ал.1 СК /отм./. Процесуално легитимиран да предяви иска е бившият съпруг, който се позовава на трансформацията на лични средства. Предвид липсата на активна процесуална легитимация за дружеството – ищец да предяви този иск, същият е недопустим. Предвид поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1, ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за нея съдът е длъжен да следи служебно. Ако тя липсва, не съществува и право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати производството. Именно с изложените съображения е обоснована и недопустимостта на производството в обжалваното въззивно определение. Ищецът – дружество не е разполагал с право на иск. Не е налице хипотеза на задължително другарство между дружеството и физическото лице, поради което съдът не е бил длъжен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,