Решение № 1723 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. П., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 32869/08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1080/2025 на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЛС-06-6 от 23.01.2025 г., на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, в частта по т. 3, с която младши инспектор С. П. -[заличен текст ]е отстранен от длъжност за срок до 2 (два) месеца. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел, че в случая са налице основания за временното отстраняване, доколкото служебното положение на П. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането дисциплинарното производство, образувано срещу него вследствие на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Решението е правилно като краен резултат. Както и първоинстанционният съд е посочил, предвидената в чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР възможност за временно отстраняване на служител от длъжност е обусловена от наличието на две кумулативно необходими предпоставки - образувано дисциплинарно производство срещу служителя и възможност служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина. В случая безспорно е налице първата предпоставка - срещу служителя П. е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. с чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР. Що се отнася до втората предпоставка първоинстанционният съд правилно е приел за установено от събраните по делото доказателства, че служебното положение на П. като [заличен текст] би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него. В конкретния случай извършеното от служителя нарушение е във връзка с нанесен от него побой на лишено от свобода лице, като действително в качеството си на[ заличен текст], той може да извърши действия, с които да окаже въздействие върху свидетели - други лишени от свобода лица или служители, от които следва да се съберат сведения по смисъла на чл. 44 АПК и по този начин да възпрепятства и затрудни разкриване на обективната истина в хода на образуваното срещу него производство. Правилно АССГ е приел, че е спазен и принципа на пропорционалност при наложената мярка по чл. 214, ал. 3 от ЗМВР. Срокът при последната е кратък – до два месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, като същият е съразмерен с целта на отстраняването - да се съберат гласните доказателствени средства в дисциплинарното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на администрацията при ответника – ГДИН деловодни разноски в размер на 102,26 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение