Определение № 60895 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. С. против решение № 49 от 29.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 353 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260017 от 16.09.2020 г. по гр. д. № 593 по описа за 2019 г. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне на предявените от З. С. С. против И. Д. Б. искове за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане-лъжесвидетелстване на И. Д. Б. по НОХД № 351 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е незаконосъобразно и необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса кой следва да носи отговорност за понесените от него неимуществени вреди от изтърпяването в затвора на една несправедлива присъда. И. Д. Б. счита, че няма основания за допускане на решението на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: З. С. е изложил в исковата си молба, че ответникът И. Д. Б. е лъжесвидетелствал срещу него пред Плевенския окръжен съд на 16.06.2014 г. по НОХД № 351/2014 г., в резултат на което ищецът е бил осъден с доживотна присъда. Ето защо е поискал от съда да осъди ответника да му заплати 50 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от лъжесвидетелствуването. От приетия по делото протокол от публичното съдебно заседание, проведено на 16.06.2014 г. по НОХД № 351 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд се установява, че ответникът Б. е дал показания, в които е възпроизвел твърденията на С. С. Е. за извършено от З. С. убийство. Към този момент ответникът е работил в Първо РПУ в [населено място] по линия на издирване и е извършил съответните действия, за да провери достоверността на твърденията на С. С. Е.. Ловешкият окръжен съд е отхвърлил предявения иск, тъй като е приел, че ищецът не е доказал извършването от страна на ответника на твърдяното противоправно деяние/лъжесвидетелстване/, което е престъпление по чл.290 от НК. Великотърновският апелативен съд е възприел решаващия извод на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил неговото решение. Добавил е, че гражданският съд по правило не може да установява престъпни обстоятелства, освен в хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, които не са осъществени в случая. Във връзка с мотивите на въззивния съд в обжалваното решение касаторът е поставил въпроса кой следва да носи отговорност за понесените от него неимуществени вреди от изтърпяването в затвора на една несправедлива присъда. Така формулираният въпрос няма значение за изхода на спора, по който е постановено решението на Великотърновския апелативен съд. Касаторът в качеството си на ищец е посочил кой според него носи тази отговорност, а съдилищата са отхвърлили предявения иск срещу избрания ответник. Дали присъдата срещу касатора е несправедлива, дали е резултат от непозволено увреждане и кой е извършил това увреждане са проблеми, които е следвало да бъдат разрешени преди завеждане на делото с помощта на компетентна правна помощ. Такава помощ ВКС не предоставя реда на допускане на касационното обжалване, а само преценява дали поставеният въпрос има отношение към изхода на конкретното дело. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение