Определение № 998 от 05.05.2023 г. на ВКС по д. № 4726/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на КПКОНПИ и на Г. П. и П. М. срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №435/21 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени частично исковете на КПКОНПИ / Комисията/ срещу Г. П. и П. М. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на осн. чл.141 и чл.142 ЗПКОНПИ. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. Ищецът КПКОНПИ обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. За допускане на обжалването се позовава на въпросите, поставени за тълкуване по образуваното пред ВКС ТР №4/21 г. ОСГК като противоречиво решавани, а именно: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Ответниците по иска П. и М. обжалват въззивното решение в частта, с която предявените срещу тях искове са уважени. Позовават се на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на обжалването. Намират, че въззивното решение противоречи на ТР №1/13 г.,т.1 по въпроса за преценката на събраните по делото доказателства. Сочат, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът: Неспазването на срока на проверката, извършвана от Комисията, неговото продължаване без основание, както и липсата на мотивиран доклад от директора на ТПКПКОНПИ представляват ли нарушение на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС и в този случай погасяват ли се законовите правомощия на Комисията да проведе производството в административната фаза и да упражни правото на иск на държавата пред съда? Според касаторите разглеждането на този въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона практика и за развитие на правото. Касаторите - ответници по иска се позовават и на „явна неправилност“ на въззивното решение поради превратната преценка на доказателствата от въззивния съд. ВКС намира, че следва да спре производството по делото на осн. чл.292 ГПК до приемане на ТР по образуванато и цитирано от касатора - ищец тълкувателно дело №4/21 г. ОСГК. Затова