Определение № 3014 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 990/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Зара-Тел“ ЕООД, чрез особения представител адв.В.Я. срещу решение №81 от 06.02.2024г., постановено по в.т.д. №972/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №1246/19.10.2023г., постановено по т.д. №1100/2023г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е прекратено ответното дружество по иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът излага доводи, че предпоставка за основателността на иска е установяването на контакт с наследниците на едноличния собственик на капитала и обективиране на волята им относно бъдещето на дружеството, собственост на наследодателя им. Намира за неправилен извода на съда, че Прокуратурата на РБ няма задължение да издирва наследниците на едноличния собственик на капитала и да изследва техните намерения относно продължаване дейността на дружеството. Претендира да бъде отменено решението и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ „Какви са предпоставките за основателността на иск за прекратяване на ЕООД по чл.155, т.3 ТЗ във връзка с чл.157, алл.1 ТЗ?“- с твърдение за противоречие с ТР №1 от 31.05.2023г., т.д. №1/2020г. на ОСТК на ВКС.; 2/ „Следва ли да се установява, от кого и с какви доказателствени средства нежеланието на наследниците на едноличния собственик да продължават дейността на дружество при предявен иск по чл.155, т.3 ТЗ във връзка с чл.157, ал.1 ТЗ?“ - с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът Прокуратурата на РБ не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.155, т.3 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура, като е прекратено ответното дружество „Зара-Тел“ ЕООД, [населено място], въззивният съд намира, че искът е допустим и с оглед безспорните факти по делото е основателен. Излага доводи, че при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управителна дружеството и липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партидата на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви конститутивния иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ. В случай няма спор, че на 30.03.2013г. е починал П. ТодоровАсенов- едноличен собственик и управител на ответното дружество, като в устава не е прието нещо различно от посочените в закона хипотези на прекратяване на дружеството. Наследниците не са поискали вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството, вкл. вписване на нов собственик на капитала и нов управител в продължение на повече от три месеца, поради което искът с правно основание чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е основателен. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че следва съда или прокуратурата да отправи запитване към наследниците на починалия едноличен собственик дали ще решат да продължат дейността на дружеството. Излага доводи, че законът не предвижда подобно правомощие, а съгласно чл.155, т.3 и чл.157, ал.1 ТЗ, ако наследниците не поискат продължаване на дейността и не заявят за вписване нов управител в 3-месечен срок, дружеството следва да бъде прекратено. За наследниците остава възможността да осъществят имуществените си права в хода на производството по ликвидация. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Поставените въпроси отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като са обсъдени от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Касаторът не обосновава обаче наличието на допълнителните селективни критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С Тълкувателно решение №1/2000 от 31.05.2023г., т.д. №1/2000г. на ОСТК на ВКС /т.1/ е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 ТЗ, вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ. Разяснено е, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска. ОСТК разяснява също така, че „производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ“. Предвид постановената задължителна съдебна практика относно реда за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му, както и с оглед разясненията, че това става по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, като причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска, възприети и от въззивния съд, няма основание обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване. ОСТК на ВКС е разяснило също така, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, само ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. Касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория поставен въпрос, а именно, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба, като такова не следва и от цитираната практика на окръжни съдилища. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение разпоредбите на чл.155, т.3 и чл.157, ал.1 ТЗ е налице задължителна съдебна практика, вкл. е разяснено какви са правата на наследниците, респ. гарантираната от закона защита на техните права както по време на висящото производство по иск на основание чл.155, т.3 ТЗ, така и след прекратяване на дружеството. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд не представлява основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На особения представител на касатора следва да се изплати възнаграждение в размер на 600 лева от бюджета на ВКС. На основание чл.78, ал.6 ГПК „Зара-Тел“ ЕООД следва да бъде осъдено да плати по сметка на ВКС сумата 30 лева държавна такса и 600 лева- разноски за особен представител. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд