Определение № 368 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1719/30.03.2012 година на С. Н. З. от [населено място] чрез адв. В. С. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 19 от 20.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 563/ 2011 год. на АС-Варна, с което е отменено Решение Nо 958 от 15.07.2011 година по гр.д. Nо 391/2011 година на ОС-Варна и е постановено ново, с което С. Н. З. е осъдена да предаде на Й. Н. Б. владението върху ½ идеална част от тавански помещения, намиращи се в жилищната сграда, с адрес [населено място] [улица]Nо 13, изградена в дворно място цялото от 316 кв.м., съставляващо ПИ Nо *, попадащ в V. микрорайон на [населено място], на основание чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и по приложение на материален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с тезата, че по въпроса по приложение на чл. 154 ГПК относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства, решението на въззивния съд е постановено в смисъл обратен на Решение Nо 261 от 31.03.2010 година по гр.д. Nо 5305/2008 година на ВКС-I. отд., постановено по чл. 290 ГПК, и Решение Nо 123 от 13.01.2009 година по гр.д. Nо 4812/2007 год. на ВКС-IV г.о., а по въпроса за приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „, въззивното решение е произнесено в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна-Й. Н. Б.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота, настоящият състав приема касационната жалба е процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че същите са основателни, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато по двата поставени въпроса - в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на тази, платена при въззивното обжалване- 342.25 лв. / триста четиридесет и два и 0.25 лв./. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия