Определение № 340 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 30/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Алгае фарм“ АД срещу разпореждане №870 от 27.09.2023 г. по в.гр.д.№458/2023 г. на ОС Пазарджик. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба на „Алгае фарм“ АД срещу определение №416 от 30.08.2023 г. по в.гр.д.№458/2023 г. на ОС Пазарджик, с което са потвърдени определение №2609 от 21.12.2022 г. и определение №731 от 23.03.2023 г. по гр.д.№2138/2022 г. на РС Пазарджик, оставящи без уважение искания на „Алгае фарм“ АД, съответно за освобождаване от внасяне на депозит по допусната експертиза и за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена частна жалба срещу определение №2609 от 21.12.2022 г. В частната жалба се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно. Навеждат се доводи, че в определение №416 от 30.08.2023 г. по в.гр.д.№458/2023 г. на ОС Пазарджик изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, а с обжалваното разпореждане е прието, че определението не подлежи на касационен контрол. Ответникът по частната жалба „Техноджи“ ЕООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В обжалваното разпореждане е прието, че предмет на производството пред РС Пазарджик са искове с размер на цената под 5000 лв., поради което и съобразно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая пред първоинстанционния съд са предявени 2 бр. обективно кумулативно съединени искове, съответно за заплащане на сума в размер на 4500 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение по сключен между „Техноджи“ ЕООД и „Алгае фарм“ АД договор за доставка на технологично оборудване и за заплащане на сума от 500 лв., обезщетение за забава. Т.е. предявени са искове за осъждане на ответника за изпълнение на парични задължения, произтичащи от сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е несъмнено, че договорът за доставка на технологично оборудване е свързан с упражняваното от търговските дружества, страни в производството, занятие. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от исковете е под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, решенията по делото, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване. Предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване и постановените по делото определения, независимо от неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определение №416 от 30.08.2023 г. по в.гр.д.№458/2023 г. на ОС Пазарджик, които обаче не могат да породят право, което не е предвидено в закона. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение