Определение № 750 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1848/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Решение № 219/30.05.2024 г. по в.т.д. № 171/2024 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено Решение № 4/03.01.2024 г. за осъждане на касатора да заплати на М. Г. М. на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ КЗ сумата от 60 337,45 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, направени в причинна връзка с настъпило на 01.07.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до погасяването, като е разпределена и отговорността за съдебните разноски. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК - поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд превратно е тълкувал събраните доказателства, не е направил съвкупен анализ на същите, нито е отчел характера и степента на телесните увреждания на ищеца, интензитета и продължителността на болките му и липсата на необходимост от провеждане на лечение в чужбина. Относно последния факт според касатора въззивният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на заинтересован свидетел. Заявява се още, че дължимото обезщетение е определено в нарушение на критериите за справедливост, установени в практиката, в частност – обществено-икономическия живот в страната, минималната работна заплата, доходите и стандарта на живот на ищеца, обществената нагласа за справедливост. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи очевидната неправилност на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК) и поставя два въпроса, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), и едновременно с това – че отговорите им са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Ответникът по касационната жалба М. Г. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и не е очевидно неправилно. Поддържа, че въззивният съд е установил точно вида на претърпените увреждания и стойността на направените за тяхната терапия разходи, а необходимостта от лечение в чужбина е потвърдена от заключението на съдебно-медицинската експертиза. При тези съображения ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Г. М. срещу касатора иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ за сумата от 60 337,45 лв. - обезщетение за направени разходи за лечение на травматични увреждания, настъпили в причинна връзка с реализирано на 01.07.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на процесната дата между лек автомобил, управляван от застрахован при касатора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, и мотоциклет, управляван от ищеца, е настъпило пътно-транспортно произшествие; причина за събитието е виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил; в резултат от събитието ищецът е получил фрактури и разкъсно-контузни рани, за чието лечение направил разходи в претендирания размер, част от които (за сумата от 50 600,15 лв.) са за проведено лечение в Турция; според вещото лице, изготвило заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, операциите, направени в чужбина, могат да се извършат и в страната, но при недобра апаратура и при по-малък оперативен опит в съответната материя, който извод се подкрепя от обстоятелството, че на ищеца първоначално са били извършвани операции и в България, но с незадоволителен резултат. Въведеното от застрахователя правонамаляващо възражение за допринасяне от страна на увредения чрез неизползване на предпазна екипировка е счетено от първоинстанционния съд за неоснователно и искът е уважен в цялост. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел вече установената фактическа обстановка, водеща до извод за виновност и противоправност на поведението на застрахования при касатора водач, за причинна връзка между деянието и процесните вреди в претендирания размер и за липса на допринасяне от увредения. Изложени са конкретни съображения по наведеното от касатора оплакване за несъществуваща причинна връзка между събитието и проведеното в чужбина лечение – въззивният съд, подобно на първоинстанционния, се е позовал на становището на вещото лице, изложено по-горе, като е заключил, че решението за лечение в Турция е взето след изчерпване на възможностите за постигане на положителен лечебен резултат в страната. Поради това според въззивния съд лечението в чужбина, независимо от осигурените клинични пътеки в България, е било въпрос на необходимост от удовлетворяване на най-висшия интерес на пациента, а не на предпочитание. Съдът е счел още, че не може да се прави съпоставка между стойността на лечението по клинична пътека в България и стойността, платена за болничното лечение в Турция, тъй като първата се формира на непазарен принцип. Относно разходите за рехабилитация съдът е допълнил, че ищецът е преминал предвидения според националните клинични пътеки рехабилитационен курс и претендираните суми са над покрития от държавния бюджет размер. При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Посоченото от касатора касационно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, предполага решението да е постановено при тежко и видимо от самия акт, съответно от мотивите към него, нарушение на материалния или процесуалния закон или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон или прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила). В настоящия случай касаторът обосновава очевидната неправилност с довод за погрешна преценка на необходимостта от провеждане на лечение на ищеца в чужбина. Такъв порок обаче не е видим от мотивите към решението. Изводът за причинна връзка между увреждането и предприетото лечение извън страната е направен от въззивния съд на база събраните по делото доказателствени средства и основно - при отчитане на заключението на съдебно-медициниската експертиза. Дали този извод е фактически правилен, е въпрос, който не може да обуслови допускане на касационно обжалване, щом отговорът му не произтича от други факти, посочени в изложените към решението мотиви, а от събраните по делото доказателства, на които въззивният съд се е позовал. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ЗЗД. Поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за правните изводи на съда и да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК. При това отговорът на въпроса не трябва да произтича от конкретните събрани по делото доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а следва да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото. В случая поставените от касатора въпроси са следните: 1). Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност, като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания? 2). При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Нито един от тези въпроси не е обуславящ за решението по иска за обезщетяване на претърпените от увреденото лице имуществени вреди, тъй като понятието „справедливост“ е приложимо само към неимуществените вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Имуществените вреди под формата на претърпяна загуба се обезщетяват не по справедливост, а в размера на действително направените разходи. Посоченият от касатора критерий, свързан с дохода на увредения, би могъл да е релевантен при имуществените вреди, но под формата на пропусната полза, каквито в случая не са заявени. Поставените въпроси не кореспондират и с касационния довод за неправилно установяване наличието на причинна връзка между деликта и необходимостта от провеждане на лечение в чужбина, тъй като този факт (относно причинната връзка) също не се обосновава със справедливостта, а с конкретни доказателства за спецификата на увреждането и възможностите му за лечение в страната. Изложеното е основание за недопускане на касационно обжалване без разглеждане на въпроса относно наличието на допълнителния селективен критерий за всяко от заявените от касатора основания (въпросите да са решени в противоречие с практика на ВКС и отговорът им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,