Определение № 762 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2015/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 106 от 08.05.2024 г. по в.гр.д. № 104/24 г. на Окръжен съд Габрово, с което частично е потвърдено и частично отменено решение № 87 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 1489/2021 г. на Районен съд Габрово по обективно съединени искове, предявени от П. А. А. срещу банката касатор, а именно:

• отрицателен установителен иск с цена 18 025, 09 лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015 г.

• отрицателен установителен иск с цена 2 172, 33 лв., съставляващи левовата равностойност на 1 198 швейцарски франка - капитализирани към главничния дълг с допълнителни споразумения от 25.01.2013г., от 13.09.2013 г. и от 11.04.2014г. към договор за потребителски кредит HL 41358 от 29.07.2008г. просрочени задължения за лихви, за такси и за главница, включени без правно основание в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015 г.

• осъдителен иск с цена 1 079, 91 швейцарски франка - недължимо получени от ответника по договор за потребителски кредит № HL 41358 от 29.07.20081. в периода от 31.10.2008 г. до 04.05.2015 г. лихви над размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски.

• осъдителен иск с цена 4 848, 91 лв. - недължимо получени от ответника по договор за потребителски кредит № HL41358 от 29.07.2008 г. курсови разлики в периода от 29.08.2008г. до 27.04.2015 г.

• осъдителен иск с цена 975, 79 швейцарски франка - недължимо получена от ответника в периода от 29.08.2008г. до 28.04.2015г. по договор № HL41358 от 29.07.2008г. такса по чл. 4 от договора за управление на кредита.

• осъдителен иск с цена 3 162, 99 лв. - недължимо получена от ответника в периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г. по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г. възнаградителна лихва, изчислена върху включените в главницата по кредита курсови разлики в размер на 18 025, 09 лв.

• осъдителен иск с цена 290, 06 лв. - недължимо получена от ответника в периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г. по договор за банков кредит №HL71511 от 28.04.2015 г. възнаградителна лихва, изчислена върху включените с допълнително споразумение от 25.01.2013г., с допълнително споразумение от 13.09.2013 г. и с допълнително споразумение от 11.04.2014 г. в главницата по договор за потребителски кредит №HL41358 от 29.07.2008 г. капитализирани суми в общ размер на 1 198 швейцарски франка.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но в една част се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

Очертаният с исковата молба спор е търговски, тъй като произтича от правоотношения по повод договор за банков кредит, а едната страна по договора притежава търговско качество. В същото време ищецът по пто делото е физическо лице, което действа извън търговско качество, поради което е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП /така и в решение по дело C-488/11 на СЕС/, съответно спорът следва да бъде разгледан по общия ред за граждански дела. При тези изводи прагът за касационно обжалване е над 5 000 лв.

Част от предявените от ищеца П. А. кумулативно съединени претенции са в размери под 5 000 лв., поради което по отношение на тях подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС