Определение № 8710 от 20.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Пъпиаш" ЕООД със седалище в гр.Благоевград, подадена чрез упълномощения представител адвокат П. Зотева. Жалбата е срещу определение №1081 от 13.06.2023г., постановено по адм. дело №482/2023г. от Административен съд – Благоевград. С частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение №1081 от 13.06.2023г. по адм. дело №482/2023г. Административен съд – Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на "Пъпиаш" ЕООД против решение №169, взето по т.15 по протокол №6/28.04.2023г. на Общински съвет – Благоевград, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е приел, че оспореното решение на Общински съвет – Благоевград не нарушава или застрашава пряко лични права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, нито поражда за него задължения. Освен това съдът се е позовал и на чл.21, ал.5 от АПК и е прие, че прякото и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя не настъпва от оспореното решение, а би могло да настъпи от издаване на акта на кмета на Общината за прекратяване на наемните правоотношения. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Административният съд не е направил разграничение на основанията по чл.159, т.1 от АПК и чл.159, т.4 от АПК, а ги е обсъдил едновременно и е изложил общи мотиви и по двете. Двете основания са различни, като наличието на основанието по чл.159, т.1 от АПК изключва основанието по чл.159, т.4 от АПК. Така е, защото въпросът за правния интерес на оспорващия се поставя само при наличие на подлежащ на оспорване административен акт. А първоинстанционният съд ги е обсъдил в обратна поредност, като първо е приел, че оспореното решение не нарушава или застрашава правната сфера на жалбоподателя, след което се е позовал на чл.21, ал.5 от АПК. Освен това административният съд не е вникнал във вида и съдържанието на оспореното пред него решение на Общински съвет – Благоевград, което е с три точки. Това е предопределило и формираните неправилни правни изводи след това. Установява се, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение №169, взето по т.15 по протокол №6/28.04.2023г. на Общински съвет – Благоевград. С него: - по т.1 на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е упълномощен кметът на Община - Благоевград да предприеме фактически и правни действия за прекратяване на договор №601944/01.10.2019г. за наем на общински нежилищен имот, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 04279.614.80.1 по кадастралната карта на гр.Благоевград, частна общинска собственост, с административен адрес гр.Благоевград, [жк] - [адрес], сключен между Община – Благоевград и "Пъпиаш" ЕООД; - по т.2 на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.12, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.18, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Общински съвет – Благоевград е предоставил за безвъзмездно управление на Център за подкрепа и личностно развитие – Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, същия общински нежилищен имот, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 04279.614.80.1, и - по т.3 е упълномощен кметът на Община - Благоевград да издаде заповед за предоставяне за безвъзмездно управление на същия общински нежилищен имот на Център за подкрепа и личностно развитие – Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. Оспореното пред първоинстанционния съд решение в частта му по т.1 не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който да подлежи на оспорване. Упълномощаването на кмета на Община - Благоевград да предприеме действия за прекратяване на договора за наем не съдържа властническо волеизявление, с което да се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на лица. В зависимост от основанието, на което кметът ще прекрати договора за наем, кметът може да издаде заповед по чл.15, ал.4 от ЗОС, която ще подлежи на оспорване на основание чл.15, ал.5 от ЗОС. В този случай оспореното решение по т.1 ще представлява акт по чл.21, ал.5 от АПК, който е част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Тогава актът по чл.21, ал.5 от АПК не подлежи на самостоятелно оспорване. В случая обаче основанието за прекратяване на договора за наем от кмета е по чл.15, ал.3 вр. с чл.14, ал.3 от ЗОС, предвид данните в предложението на л.15 от делото, че договорът е сключен след провеждане на търг и се отнася за имот частна общинска собственост. В този случай според чл.15, ал.3 от ЗОС договорът за наем се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите, поради което прекратяването на договора за наем е между равнопоставени субекти и оспореното решение по т.1 не е властническо волеизявление, респ. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Затова в частта по т.1 оспореното решение не подлежи на оспорване и за него са налице условията на чл.159, т.1 от АПК. Предвид изложеното в тази част обжалваното определение е правилно като краен резултат, което обосновава оставянето му в сила. Оспореното пред първоинстанционния съд решение в частта му по т.2 и т.3 обаче е решение по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, с което е взето решение за управление с общинско имущество и са определени конкретните правомощия на кмета на общината. В тази част оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него се съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се създават права за Центъра за подкрепа и личностно развитие и непосредствено се засягат права и законни интереси на други лица. Затова за тази част от оспореното решение не са били налице условията на чл.159, т.1 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. От друга страна частният жалбоподател "Пъпиаш" ЕООД има и правен интерес от неговото оспорване доколкото с тази част от решението на Общински съвет – Благоевград е предоставен на друго лице имот, за който "Пъпиаш" ЕООД има действащ (непрекратен) договор за наем. По този начин в частта му по т.2 и т.3 оспореното решение лично, пряко и непосредствено засяга права и законните интереси на оспорващия "Пъпиаш" ЕООД. Затова за тази част от оспореното решение не са били налице и условията на чл.159, т.4 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. С оглед на това в тази част обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването му по същество. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 и 2 във вр. с чл.235 и чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,