Определение № 345 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 230/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. [фирма] е подал касационна жалба срещу решение от 30.09.2010 г. по гр.д. № 4568 от 2003 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.06.2003 г., постановено по гр.д. № 2250 от 2002 г. по описа на Софийският районен съд, 39 състав. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение [фирма] се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като процесуален въпрос произтичащ от задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал. В обстоятелствената част на изложението отново се обсъждат приобщените доказателства и се посочва, че неправилното и непълното им обсъждане е обусловило и крайният неправилен извод за неоснователност на иска.По поставеният въпрос касатора счита, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представят решения, постановени от състави на ВКС. Срещу касационната жалба е постъпил отговор от С. Б. Н., в качеството си на управляващ “С.” Е. и Г. З. В., в който се излага становището им за недопустимост на касационната проверка тъй като поставеният въпрос касае правилността на съдебният акт и не е основание за допускане на касация. От ответниците Д. Г. В. и Т. З. В. като процесуални правоприемници на покойния ответник З. В. не са взели становище. Становище не е постъпило и от третото лице помагач [фирма]. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Софийски градски съд е отхвърлил предявените в субективносъединение осъдителни искове за собственост на 86, 67% идеални части от УПИ ІV-2 по плана на [населено място], м. “Л.- [улица]с площ от 27 615 кв.м. Във въззивното решение е изследвани кумулативната наличност на елементите от фактическият състав на ревандикацията. По делото е безспорно, че този имот е бил собственост на текстилната фабрика [фирма], която е била национализирана по реда на ЗНЧИМП през 1947 г. Имотът е бил използван за организиране на цех “Текстилна слава. По реда на ЗВСОНИ и въз основа на заповед № 3939 от 15.11.1994 г. на Кмета на СГО-ТОА”К.” 13, 33% от този имот е бил възстановен в собственост на бившите акционери .Спора касае само терена, а не изградените сгради, като касатора счита, че притежава земята в собственост, а на ответниците неправилно с н.а. № 21, т.01, рег. № 912, н.д. № 19 от 2001 г. им е продаден не само гараж с канал, представляващ масивна сграда със застроена площ от 150 кв.м. но и 600/27 616 идеални части от дворно място върху което изградена. Ответниците са направили правопогасително възражение за собственост, подържайки че техния праводател [фирма] е собственик не само на сградите, а и на терена които е придобил по силата на споразумение – разделителен протокол, изготвен въз основа на заповед № 21 от 5.01.1995 г. на МПТПС въз основа на чл.1 от ЗОЕТДДИ. Ищеца от своя страна легитимира правото си на собственост като правоприемник на завод “Д. С.”, но съдът е намерил, че липсват доказателства за отстъпване на право на собственост върху терена. Въззивният съд обаче е счел, че липсват доказателства за правоприемство между завод “Д. С. “ и ДИП”Текстилна слава” на която с акт за държавна собственост № 2120 от 25.09.1952 г. е предоставено застроеното и незастроено отчуждено място от посочената фабрика “Г.”. Действително с акт за приемане и прадаване на основни средства от 31.07.1977 г. е извършено предаване от БВР”М.” на СК “Т.” основни средства, включително и терен но не и с ДИП”Т.” комуто е било предоставено. Въззивният съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставеният въпрос не съществува противоречие при произнасянето на решението. Представените доказателства са обсъдени в цялост и в тяхната взаимна връзка. ВКС като взема предвид ,че съгласно новият ГПК касационното обжалване има за цел преодоляване на противоречията в практиката и нейното уеднаквяване намира, че в случая не следва да се допусне касация защото тази цел не я налага. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,