Определение № 60351 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2021 г.
ВКСII гражданско отделение05.10.2021 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Ц. И. К., срещу въззивно решение № 261086 от 18.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 4148/2020 г. на Софийския градски съд, II-Б въззивен състав. П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 2166/2021 г. по описа на ВКС, II г.о. О с ъ ж д а Ц. И. К. да заплати на Н. Г. Ц. сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски. О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. К. срещу въззивно решение № 261086 от 18.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 4148/2020 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2618 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 23311/2019 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. И. К. срещу Н. Г. Ц. иск с правна квалификация чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Ответникът по жалбата Н. Г. Ц. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на II г.о., при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не са сред изключенията, посочени в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. По аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, тъй като с тях се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго вещно право. Размерът на цената на иска по чл. 76 ЗС съгласно чл. 69, ал.1, т.3 ГПК е една четвърт от размера по т.2, т.е. от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното по делото удостоверение данъчната оценка на процесния имот е в размер на 14 610,60 лв., поради което определената в първоинстанционното производство цена на предявения иск е 3652,65 лв. (1/4 от нея), т.е. под минимума от 5000 лв., посочен в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъда оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,