Определение № 84 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2580/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника С. П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Фар“ АД на основание договор за заем и цесия главница в размер на 121700 лв., заедно със съответни лихви и разноски. В изложението по чл. 280 ГПК, наред с останалото, като основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятната недопустимост на въззивното решение с оглед задължението на въззивния съд да спре производството с оглед висящ преюдициален спор, както и произнасяне на въззивния съд по въпроса за задължението му да разгледа инцидентно заявено възражение за нищожност на договор от значение за спора в хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК – и двете основания във връзка със заявеното от жалбоподателя оспорване на действителността на договора за цесия, легитимиращ ищеца като кредитор. Постъпила е молба на жалбоподателя за спиране на производството с оглед междувременно образуваното тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС-ОСГТК. Съдът намери, че доколкото въпросът, предмет на образуваното тълкувателно производство, а именно “Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?“ е от значение за настоящото производство с оглед повдигнатите в изложението по чл. 280 ГПК въпроси, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на тълкувателното дело. Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 2580/2019 г., стр. 3/3 С тези мотиви съдът