Определение № 1357 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Соул Китчън“ ЕООД, чрез адв. И. С. и адв. Д. С., против въззивно решение № 653 от 31.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2798/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1900 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3091/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, „Соул Китчън“ ЕООД е осъдено да предаде на Т. Н. М. държането върху отдадения под наем с договор от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор ..., намираща се в [населено място], [улица], състояща се от два етажа – първи и втори, всеки от които притежава три стаи, хол, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, със застроена площ от 113 кв.м. всеки, заедно с две южни мазета с обща полезна площ от 30 кв.м. и средно западно мазе, заедно с дворно място – незастроената част, без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата (площ около 9 кв.м.), което място съставлява парцел ... от кв. 75 по плана на [населено място], м. „Л.“, с площ на цялото дворно място от 232 кв.м., при съседи на имота: от север – [улица], от изток – имот пл. № ..., от юг – имоти пл. №№ ... и ... от запад – имот пл. № ... от същия квартал. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Т. Н. П., подаден чрез процесуален представител адв. С. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел, че по делото не се спори, че страните са били обвързани от договор за наем, сключен на 01.04.2018 г., изменен с анекс от 01.07.2018 г., в който са договорили право на всяка една от тях да прекрати наемното правоотношение с 6-месечно предизвестие. Предизвестие е връчено на наемателя на 20.10.2020 г. като от съдържанието му става ясно, че се прекратява именно наемния договор от 01.04.2018 г., който съгласно чл. 2.1 се сключва за три години, считано от 17.03.2018 г. С Анекса от 01.07.2018 г. срокът е променен на четири години. Поради това, наемното правоотношение е прекратено с изтичането на срока на предизвестие на 21.04.2021 г. Изложил е, че не е доказано по категоричен начин при насрещно доказване, че ответникът ползва имота на правно основание – договор за наем, който не е в писмена форма и е за периода 01.12.2021 г. до 31.12.2022 г. Във връзка с него ответникът е представил платежни нареждания за преведени по сметка на ищеца месечни наеми. Тези плащания, които не се оспорва, че са получени от ищеца, обаче представляват обезщетение за ползване, а не наемна цена. С поканата от 27.04.2021 г., получена от ответника чрез неговия пълномощник на 25.05.2021 г., последният е поканен да плати обезщетение за всеки месец на ползване на имота след прекратяване на договора. Ето защо, са се осъществили предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД – прекратен договор за наем и продължаващо ползване от страна на наемателя на предадената му за ползване вещ във връзка с него. Те са доказани от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е следните два правни въпроси: 1. „Налице ли са законовите предпоставки за осъждане за предаване на владението от наемателя на собственика на имота, в случаите, когато е налице устно сключен договор за наем, след изтичане на срока по който, наемодателят не е възразил срещу продължаващото ползване на имота от наемателя и продължава да получава ежемесечно наемната цена по същия?“ и 2. „С оглед принципа за установяване на обективната истина въззивният съд задължен ли е да разпита допуснатите свидетели, при направено изрично искане за това във въззивната жалба във връзка с въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение, в следствие на което е налице необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият от тях е предпоставен от наличие на извършена от въззивния съд констатация, каквато в конкретния случай въззивният съд не е извършвал – че е доказано, че между страните е сключен последващ прекратения, „устен“ договор за наем. Освен това, формулировката на въпроса, изключва възможността касационната инстанция да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че правилността на въззивното решение не може да бъде проверявана при допускане на касационното обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато. Вторият въпрос, касаторът привързва с оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – за заличаването на допуснат свидетел /по съображения, че свидетелят е бил нередовно призован/, както и незачитането на представените писмени доказателства, а именно – платежните нареждания, видно от които ищцата продължава да получава договорения месечен наем в размер на 3021,20 лв. Не кореспондират с данните по делото оплакванията на касатора, че свидетелят е бил нередовно призован – същият е бил двукратно призован за разпит в открито съдебно заседание – първият път, съобщението е получено от неговата майка, а вторият е получено – лично, като е станал повод за двукратното отлагане на делото. В проведеното на 17.05.2024 г. открито съдебно заседание, след като е станало ясно, че свидетелят въпреки наложената глоба не се явява, ответникът е завил, че няма да сочи други доказателства и съдът е заличил допуснатите и на двете страни свидетели. Представените платежни нареждания и извършените с тях плащания са били съобразени от въззивния съд при постановяване на решението, като са отнесени като обезщетение за ползване, предвид противопоставянето на ползването от ищеца, а не като наемна цена. Защото ответникът в чиято доказателствена тежест е било не е доказал по никакъв друг начин сключването на последващ договор за наем, който да обвързва страните. Следователно, по въпросите не се разкрива общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с това, касаторът не е обосновал и наличието на соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора на Т. Н. П. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение