Определение № 262 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 147/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение на Софийски градски съд № 12138 от 13.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 8155/ 2023 г., с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 02.06.2023 г. по гр.д.№ 51204/ 2022 г. и по този начин е върната исковата молба, подадена от частния касатор с вх.№ 196063/ 21.09.2022 г. Жалбоподателят намира за неправилни мотивите на въззивния съд, според които гражданският съд не е компетентен да проверява да проверява инцидентно правилността на прокурорски актове в хода на исковото производство. Счита също, че това е въпрос на преценка по съществото на делото и не може да бъде основание за прекратяване на производството по него. Поддържа, че предявеният иск е по чл.2в ЗОДОВ, която разпоредба не предвижда ограничения за актовете, действията и бездействията, за които държавата носи отговорност. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол твърди неговата очевидна неправилност. Твърди също, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, но не формулира правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. М. срещу Прокуратура на Република България, предявен е осъдителен иск за сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. Вземането се претендира като възникнало от бездействие по прокурорска преписка, приключила с влязло в сила постановление за прекратяване. С разпореждане от 05.12.2022 г. по гр.д.№ 51204/ 2022 г. Софийски районен съд указал на ищеца да посочи конкретно действията и бездействията на ответника, от които твърди, че е претърпял вреди, кога са извършени те, в какво се изразява нарушението на правото на Европейския съюз, поддържано в исковата молба и в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди. На 20.02.2023 г. процесуален представител на ищеца подал уточнена молба, в която посочил, че прокуратурата е бездействала, като не е разпоредила никакви действия по разследването по пр.пр.№ 1881/ 2022 г., което бездействие било обективирано в постановление по същата преписка от 02.09.2002 г. С определение от 02.06.2023 г. съдът прекратил производството по съображения, че гражданският съд не може да установява дали даден влязъл в сила прокурорски акт е бил правилен, щом той не е отменен по съответния ред за контрол върху него. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски градски съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено. Прието е, че гражданският съд не е компетентен да преценява дали влязлото в сила постановление на прокурора е законно или не, поради което ищецът няма правен интерес от иска. С оглед тези мотиви на въззивния съд, обжалваният акт не може да се окачестви като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, защото касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са единствено твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По такива доводи касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът