Определение № 2283 от 28.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2236/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“, /“Продеа Инвестмънтс“/ сед. и адрес на управление: Гърция, [населено място], вписано в Общия търговски регистър с № 003546201000, срещу решение № 434/21.07.2025 г. по в.т.д. № 156/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260203/19.11.2024 г. по т. д. № 386/2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на “Продеа Инвестмънтс“ на основание чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ /“Стърлинг“/ сумата 2 537 791, 02 лв., получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен за недействителен договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 25.09.2020 г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Първото нарушение се състои в това, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни доводи, наведени от дружеството въззивник /касатор в настоящото производство/, относно мотивите на дружествата за сключване на атакуваните по реда на чл. 135 ЗЗД сделки и относно страните по изпълнителното дело с взискател „Банка Пиреос България“ АД и длъжник по договор за кредит „КМБ България“ ЕАД. Жалбоподателят акцентира, че страни по изпълнително дело не са „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ и „Продеа Инвестмънтс“. Наред с това навежда, че съставът на апелативния съд е допуснал фактически неточности, посочвайки, че продадените на публична продан имоти са били апортирани в капитала на „Плаза Уест 2“ АД, а не на „Плаза Уест“ ЕАД. Мотивите на атакуваното съдебно решение са повърхностни и непрецизни. Според касатора нарушението на материалния закон се състои в това, че въззивният съд е приел за отпаднало основанието на „Продеа инвестмънт“ да получи исковата сума по изпълнителното дело поради неправилното съждение, че като последица от уважаване на отменителните искове по чл. 135 ЗЗД привилегията на „Продеа Инвестмънтс“ е отпаднала с обратна сила erga omnes. Всъщност с уважаване на отменителните искове привилегията на дружеството отпада само спрямо посочените в закона лица и дружеството от привилигирован кредитор се превръща в хирографарен. Спрямо всички други лица и по-специално участниците в изпълнителното производство на ЧСИ Бъзински обявените за относително недействителни сделки продължават да са валидни и обвързващи, като ефектът настъпва с влизане в сила на решението, а не с ретроактивно действие. САС недопустимо е приравнил относителната недействителност на абсолютна нищожност. Също така в противоречие със закона съдът е приел, че в резултат от уважените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД сумата, получена от „Продеа Инвестмънтс“ подлежи на реституция в масата на несъстоятелността на „Стърлинг“. Това според касатора е така, тъй като нито с апорта, нито с особения залог в патримониума на „Продеа Инвестмънтс“ е прехвърлено имущество на „Стърлинг“, т. е. „Продеа Инвестмънтс“ не е придобило вещни права върху имотите, или тяхната равностойност. Освен това съдът е пропуснал да съобрази, че реституцията е последица само от нищожни или унищожаеми сделки, както е изрично е предвидено в чл. 34 ЗЗД. На последно място обжалващото дружество сочи, че постановлението за възлагане на имотите и постановлението за разпределение, извършено от ЧСИ при публичната продан, т. е. основанието, на което „Продеа Инвестмънтс“ е получило исковата сума, не е било предмет и съответно не е засегнато от конститутивния ефект на решението по отменителните искове. Като обобщение в жалбата е посочено, че отпадане привилегията на „Продеа Инвестмънтс“ спрямо кредиторите на несъстоятелността не води като последица до отпадане на основанието, на което „Продеа Инвестмънтс“ е получила исковата сума.

Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. „Ако в индивидуалното принудително изпълнение е извършена публична продан на имот и е присъединен взискател с обезпечение върху имота и в това си качество е получил плащане на сума от разпределението, отпада ли с обратна сила основанието, на което този взискател е получил сумата, ако след приключване на публичната продан трето за изпълнителното производство лице – предходен във веригата от сделки собственик на имота е обявен в несъстоятелност и за попълване масата на несъстоятелността на това трето лице на основание чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ обезпечителната сделка в полза на взискателя е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, които също не са били взискатели и не са участвали в разпределението, извършено в индивидуалното принудително изпълнение?“ Твърди се отклонение от решение на КС № 4/2014 г. по к. д. № 12/2013 г., ТР № 6/2020 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК, ВКС и решение № 55/2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на II г.о., ВКС.

2. „Приложима ли е реституцията на престациите по чл. 648 ТЗ при уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ, който иск не е изрично посочен в тази разпоредба?“

3. След като самото уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на обезпечителна сделка не дава основание обезпеченият кредитор да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността сумата, получена при разпределение в публична продан по индивидуално принудително изпълнение, в което е участвал като обезпечен взискател преди откриването на производството по несъстоятелност, то може ли да се приеме, че основание за връщане на сумата възниква, когато такъв иск по чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ е уважен и спрямо предхождащ обезпечителната сделка апорт на имоти, страна по който обезпеченият кредитор не е?“ По втори и трети въпроси се твърди отклонение от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, ТР № 1/2004 г. на ОСГК, решение № 11/2021 г. по гр. д. № 977/2020 г. на II г.о., решение № 50101/2024 г. по т. д. № 1619/2022 г. на I т.о.

4. „При мотивиране на въззивното решение следва ли въззивният съд да обсъди всички установени по делото правнорелевантни факти и дължи ли отговор на всички релевирани от въззивника оплаквания и доводи във въззивната му жалба?“

5. „Ако първата инстанция не е обсъдила доводите на въззивника и с оплакването на последния в тази връзка доводите са повторени, дължи ли въззивният съд да отговори на поставените от въззивника въпроси?“ Последните два въпроса са поставени с оглед разрешаването им в противоречие с решение № 114/2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т.о., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., ВКС и др.

При изложените твърдения касаторът претендира постановяване на решение, с което въззивното да бъде отменено и предявеният от синдика на „Стърлинг“ ЕООД /н./ иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по касацията – синдикът на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ и третото лице негов помагач „Уест Солюшън“ ЕООД са подали писмени отговори, в които се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Производството е образувано по иск на синдика на „Стърлинг“ /н./ с правно основание чл. 649, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на „Продеа Инвестмънтс“ да върне в масата на несъстоятелността на „Стърлинг“/н./ сумата 2 537 791, 02 лв., получена от него в качеството му на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен за недействителен договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 25.09.2020 г. до окончателното изплащане. В исковата молба е посочено, че на 05.12.2017 г. по изп. дело № 6442/2016 г. на ЧСИ Бъзински с взискател „Банка Пиреос България“ АД, длъжник „КМБ България“ ЕАД и правоприемници на ипотекарния длъжник „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД е извършена публична продан на имуществото, предмет на апортна вноска, извършена от „Стърлинг“ в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД. В това производство предвид договора за особен залог в полза на „Продеа Инвестмънтс“ последното дружеството е конституирано като присъединен взискател. Посочено е също така, че с постановление от 09.01.2018 г. на ЧСИ Бъзински са разпределени суми от продаденото имущество, както следва: 7 267 145, 85 лева за „Банка Периос България“ АД и 9 340 415, 96 лева за „Продеа Инвестмънтс“. Уточнено е, че от „Продеа Инвестмънтс“ се претендира връщане на сумата 2 490 449, 54 лева като част /26, 6%/ от сумата в размер на 9 340 415, 96 лева, получена при разпределението.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил влязлото с сила решение № 542/21.07.2022 г. по възз. т. д. № 1228/2021 г. на САС, с което е била обявена недействителността на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ на апорт, извършен от „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД, както е била обявена и недействителността на договор за залог на търговско предприятие, учреден от „Плаза Уест“ ЕАД в полза на „Продеа Инвестмънтс“. Споделил е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил към нея на основание чл. 272 ГПК, като е отчел, че във въззивната жалба липсват оплаквания първоинстанционният съд да е направил фактически констатации, които не се установяват от събраните по делото доказателства. Възприел е доводите във въззивната жалба като съсредоточени върху изградените от първостепенния съд правни изводи. Апелативният съд е посочил, че обжалваният пред него съдебен акт е мотивиран не само с възпроизвеждане мотивите на определение № 2966/14.11.2024 г. по т. д. № 1292/2024 г. на I т.о., ВКС, но същият отразява и самостоятелната решаваща дейност на съда след анализ на конкретните факти по делото. Отделно е отчел липсата на практика, обективираща различно разрешение от даденото в определение № 2966 на ВКС.

В мотивите на въззивното решение съставът е съобразил нормативната регулация, според която заложният кредитор е присъединен взискател по право в производствата по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Именно в приложение на тази законова възможност „Продеа Инвестмънтс“ е било конституирано на основание чл. 456 ГПК като присъединен взискател във вече образуваното изп.дело № 6441/2018 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, в което принудителното изпълнение е било насочено към недвижимите имоти като част от търговското предприятие на „Плаза Уест 2“ ЕАД и апортирани в капитала му от „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./. По отношение на тези имоти е била проведена публична продажба в рамките на индивидуалното принудително производство и същите са били възложени с влязло в сила постановление на трето лице купувач. В резултат на това с постановление за разпределение на кумулираните от продажбата суми на присъединения взискател е била разпределена сума в размер на исковата такава. Доколкото правото си на обезпечен с особен залог кредитор „Продеа Инвестмънтс“ черпи от договора за залог на търговското предприятие на „Плаза Уест 2 “ ЕАД и този договор е бил обявен за относително недействителен по иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал.1 ТЗ, то съдът е счел, че с обратна сила е отпаднала привилегията на обезпечен кредитор, както и основанието на което е участвал в изпълнителното производство и съответно е получил суми при извършеното разпределение, поради което тази сума подлежи на реституция в масата на несъстоятелността на „Стърлинг“ /н./. За да обоснове своя извод, въззивният състав е разгледал сделките в тяхната съвкупност и е приел, че в резултат на апортната сделка се е стигнало до разместване на имуществените блага от патримониума на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н./ в патримониума на „Плаза Уест 2“ ЕАД, което от своя страна е предпоставило осъществяване на принудителното изпълнение по отношение на тях, а въз основа на договора за особен залог вземането на заложния кредитор е било удовлетворено чрез получаване на парична сума при извършеното разпределение. В решението си съдът е разграничил процесната хипотеза от тази, при която с решение по чл. 135 ЗЗД, вр. с чл.649, ал.1 ГПК е обявен за относително недействителен единствено договора за залог без обявяване относителната недействителност на предходната сделка /в случая апорт/.

Не са налице сочените от касатора основания за достъп до касационен контрол.

Невъзможността за достъп до контрол по същество на въззивното решение по поставените първи три въпроса произтича от обстоятелството, че решението на въззивния съд е изцяло съобразено с практиката на касационната инстанция /решение по т.д. № 2907/2013 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1619/2022 г. на ВКС, I т.о., решение по т.д. № 1954/ 2018 г. на ВКС, II т.о., определение по ч.т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II т.о. и др./, според която за разлика от общата хипотеза на чл. 135 ЗЗД, предвидена за защита на индивидуален интерес на отделен кредитор, същият иск, предявен в производство по несъстоятелност, притежава особеностите на останалите отменителни искове /тези по чл. 646, ал. 2 ТЗ и чл. 647 ТЗ/ и техните специфични правни последици - атакуваните сделки/действия да отпадат с обратна сила по отношение кредиторите на несъстоятелността при уважаване отменителните искове /вкл. по чл. 135 ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ регламентира, че положителното съдебно решение открива възможността чрез осъдителен иск несъстоятелният длъжник да иска връщане на даденото от него по атакуваните сделки от съконтрахента си в масата на несъстоятелността. Връщане на полученото на отпаднало основание детерминира иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В случай, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно го е отчуждил или изразходвал, той дължи нейната равностойност, т. е. онова, от което се е възползвал - чл. 57, ал. 2, предл. последно ЗЗД. Осъдителният иск е обусловен от изхода по спора по отменителния. Сочената хипотеза е разгледана и в решение № 50080/05.10.2023 г. по т. д. № 984/2022 г. на I т.о., ВКС, по което като страна е участвало и дружеството „Продеа Инвестмънтс“. В соченото решение е прието още, че публичната продан като специфичен придобивен способ не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, от което следва, че за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика е налице правен интерес да атакува поредицата от сделки, предхождащи публичната продан, като без значение е към кой момент е образувано изпълнителното производство. Настоящият състав изцяло споделя соченото разрешение и счита, че във въззивното решение не е прието нещо различно, поради което не се явява удовлетворен соченият селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с поддържаната от касатора теза за невъзможност да бъде искано връщане на дадената по обявена за относително недействителна сделка в рамките на производство по несъстоятелност е цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика – в решение № 11/2021 г. по гр. д. № 977/2020 г. на II г.о. изрично се приема, че: „По отношение на правните си последици исковете за попълване масата на несъстоятелността приличат на тези по чл. 34 ЗЗД, предвидени за нищожни и унищожаеми сделки “. Същото се приема и в цитираното от касатора решение № 50101/2024 г. по т. д. № 1619/2022 г. на I т.о., ВКС. Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС не отрича възможността да бъде атакувана сделка по прехвърляне на недвижим имот, която уврежда кредиторите на несъстоятелността, както и последваща увреждаща сделка, последвана от реализирана публична продан. В същото време соченото тълкувателно решение не дава разрешение на въпроса какви са последиците от предявяване и уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД при открито производство по несъстоятелност на длъжника. Следва да бъде посочено и, че касаторът е участвал като страна в производството по т. д. № 1228/2021 г. на Апелативен съд София, в рамките на което са били разрешени въпросите относно допустимостта и основателността на исковете по чл. 135 ЗЗД, предявени срещу „Стърлинг“ и „Продеа Инвестмънтс“ за обявяване относителна недействителност на учредителния апорт в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД, извършен от „Стърлинг“, и за обявяване относителна недействителност на особения залог, учреден в полза на „Продеа Инвестмънтс“. Без значение е фактът, че „Продеа Инвестмънтс“ не е придобила, нито се е разпоредила с някой от имотите на „Стърлинг“ в резултат на апорта, или на особения залог. Важното в случая е, че дружеството касатор е ползвало привилегия, която особения залог дава, и въз основа на нея е получило парични средства от разпределението в изпълнителното производство, а тази привилегия е отпаднала с обратна сила и е непротивопоставима на кредиторите в несъстоятелността на „Стърлинг“. Поради тази причина е ирелевантно твърдението на касатора за противоречие на въззиввия акт с решение на КС по к. д. № 12/2013 г.

Последните два въпроса не притежават характеристиката правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС, доколкото те изразяват несъгласие на касатора с правните изводи на въззивния съд по констатираните в рамките на спора факти. В жалбата не се сочат обстоятелства, които съдът е пропуснал да установи, но, ако беше го сторил, крайният му извод би бил противоположен на обективирания в атакуваното решение. Необходимо е да бъде изяснено, че без правно значение е фактът по чия инициатива е било образувано изпълнителното дело пред ЧСИ Бъзински. Релевантни за казуса са фактите, че длъжник по изпълнителното дело е бил „Плаза Уест“ ЕАД, в чийто капитал длъжникът в несъстоятелност „Стърлинг“ е апортирал недвижими имоти, които са били продадени на публична продан, а ответникът „Продеа Инвестмънтс“ е участвал в изпълнителното производството в качеството си на кредитор с учреден особен залог върху предприятието на „Плаза Уест“ ЕАД и като такъв е получил парична сума от продажбата на недвижимите имоти, включени в търговското предприятие на длъжника. Другото релевантно обстоятелство е, че апортът и особеният залог с влязло в сила решение, обвързващо „Продеа Инвестмънтс“, са били обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Без значение се явяват причините и мотивите на дружествата „Стърлинг“ и „Продеа Инвестмънтс“ да предприемат действия по сключване на описаните сделки, а е важно какво е тяхното значение и какви са правните последици за производството по несъстоятелност и останалите кредитори, които следва да бъдат справедливо удовлетворени от масата на несъстоятелността.

Действително, в мотивите на въззивното решение е допусната техническа грешка, като на няколко места вместо „Плаза Уест“ ЕАД погрешно е посочено другото дружество, което е получило апорт от „Стърлинг“ – „Плаза Уест 2“ АД. Тази грешка обаче не е съществена и не е опорочила волята на съда. Въззивната инстанция е анализирала относимите факти и последиците от тяхното възникване във взаимна им връзка и, макар да е счела доводите на въззивника за неоснователни, е постановила решението си в съгласие с практиката на ВКС. Въззивният съд е анализирал правните последици на конкретните сделки. По първата оспорена сделка това е отчуждаването на цялото имущество на несъстоятелния длъжник чрез учредителен апорт в две търговски дружества /“Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД/, а по втората оспорена сделка е констатирал създаването на привилегия в полза на заложния кредитор да получи удовлетворяване на вземането си спрямо заложния длъжник „Плаза Уест“ ЕАД чрез изпълнение извън производството по несъстоятелност преди всички кредитори на несъстоятелността. При липса на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, липсва необходимост от установяване дали е налице допълнителният такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота съдът счита за необходимо да посочи, че апелативният съд не е отрекъл задължението си да обсъди установените по делото факти, както и заявените от страните доводи и възражения. Постановил е решението си не само и единствено чрез препращане към мотивите на първостепенния съд, а е изложил и собствени мотиви след анализ на събрания по делото доказателствен материал и установените факти, като е отчел, че спорът пред въззивната инстанция е пренесен само относно преценка за прилагане на относимите правни норми.

Поради липса на релевираните от касатора основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по поставените пет въпроса такъв следва да бъде отказан.

Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени разноски в настоящото производство, нито са формулирали искане за присъждане на такива. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността за понасянето на разноски.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.