Определение № 60460 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Т. Е., гражданин на Република М., чрез адв.Т. П.-П. срещу решение № 1115/04.06.2020 г. по гр.дело № 5435/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2814/04.05.2018 г. по гр.дело № 3057/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „Книгомания” ЕООД по чл.48 от Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между НРБ и СССР, вр.чл.117 от Кодекса на международното частно право за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, постановено от съд в [населено място], Република М. на 12.12.2014 г. и влязло в сила на 19.01.2015 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него предявеният иск се уважи. В изложението са поставени правните въпроси: 1. Обусловена ли е идентичността на ответника по екзекватурното производство и производството пред чуждестранния съд от задължителното посочване на данните по регистрация на българското юридическо лице или следва да се преценява с оглед на всички налични доказателства в производството? 2. Дали редовното конституиране на ответника в процеса пред чуждестранния съд е въпрос на преценка на съда по екзекватура? Ако чуждестранния съд е конституирал ответника, индивидуализирайки го с търговското му предприятие и е счел това за допустимо по местния приложим закон, следва ли съдът по екзекватурата да преценява това по българското право? Трябва ли да се индивидуализира българското дружество в съдебното решение на чуждестранен съд с името си съгласно регистрацията в търговския регистър и с ЕИК, за да се приеме, че се касае за същото юридическо лице? 3. Редовното конституиране на ответника в производството пред чуждестранния съд дали е условие за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение, след като не е изрично посочено в чл.52 от Договора за правна помощ и чл.117,т.2 КМЧП? Съставлява ли въпросът за надлежното конституиране на ответника от чуждестранния съд критерий по чл.52 от Договора за правна помощ, респ. чл.117,т.2 КМЧП? Посочените въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.4. При релевирано възражение по чл.117,т.2 КМЧП от ответника длъжен ли е решаващият съд по екзекватурното производство да приложи чл.120,ал.2 КМЧП, като разпредели доказателствена тежест за обстоятелствата по чл.120,ал.2 КМЧП върху ответника и съобразно нея да извърши преценка на събраните доказателства? Четвъртият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е т.решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3 и решение № 180/02.02.2018 г. по т.дело № 340/2017 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК. Последното не е приложено към изложението. Ответникът по касационната жалба „Книгомания” ЕООД, чрез адв. И. Б. в писмен отговор е мотивирал становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по молба с правно основание чл. 117 от КМЧП във вр. с Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, обнародван в ДВ бр.12/76г., действащ и към настоящия момент за признаване и допускане изпълнение на Решение от 12.12.2014г., постановено от съд в [населено място] по дело № 2-442/2014 г., влязло в сила на 19.01.2015г. Прието е, че с Решение от 12.12.2013 г. по дело № 2-442/2014г. на съда в [населено място], Република М. със страни: Т. Е. - ищец и собственика на интернет магазин „Книгомания“- ответник, е установено нарушаването на авторските права на ищеца от страна на ответника, на имуществените авторски права, изключителното право за дистрибуция относно четири броя книги и ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 20 000 щатски долара материално обезщетение. Прието е още, че по делото е представено заверено копие от сертификат, издаден от съд в [населено място] на 13.02.2017г., с който е удостоверено, че Решението на съда в [населено място] от 12.12.2014г. е станало окончателно и неотменимо от 19.01.2015г. Съдът е приел, че за производството по признаване и допускане изпълнението на посоченото чуждестранно решение следва да намерят приложение разпоредбите на Договора за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Н. Република България и СССР, обн. в ДВ бр.12/1976г., като за неуредени в Договора въпроси се прилагат съответно разпоредбите на КМЧП, включително и разпоредбите на глава ХІІ на КМЧП. Прието е, че за да бъде признато и допуснато изпълнение на чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, следва да са налице условията и да липсват пречките по чл.117 от КМЧП. Позовал се е на чл.120,ал.1 от КМЧП, според който съдът проверява служебно условията по чл. 117, вкл. и обстоятелството, решението да не противоречи на законите на Република България и на българския обществен ред. Възприето е становището на ищеца, че разпоредбите на Договора за правна помощ съставляват специален закон по отношение на разпоредбите на КМЧП, поради което в производството по екзекватура на процесното чуждестранно решение, следва да бъдат проверени служебно от съда и наличието, респективно липсата на предпоставките по чл.52 от Договора. Прието е, че в случая формалните предпоставки на посочените разпоредби са изпълнени: към искането за екзекватура и в хода на производството са приложени надлежно заверени преписи от чуждестранното съдебно решение, чиято екзекватура се иска и удостоверение, наречено сертификат, издаден от надлежния съд, удостоверяващо обстоятелството, че решението е окончателно и подлежи на изпълнение. Съдът е приел, че не са изпълнени други, задължително изисквани както от разпоредбите на чл.52 от Договора за правна помощ, така и от разпоредбите на чл.117 от КМЧП предпоставки, които са задължителни за провеждане на процедурата по екзекватура на чуждестрнното решение. Прието е, че според чл. 117 т.2 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита. Посочил е, че ответникът „Книгомания” ЕООД е възразил още с отговора на исковата молба относно своята пасивна материално-правна легитимация в производството по делото с твърдения, че в производството пред молдовския съд дружеството „Книгомания” ЕООД не е било конституирано и съответно не е било уведомявано, съответно че е уведомявано друго дружество, различно от ответното в настоящия процес. Това възражение е преценено за основателно. За да направи извода съдът е приел, че по делото е представено от ищцовата страна съобщение, връчено по реда на изпълнение на съдебни поръчки на „Администрацията на интернет магазин Книгомания-БГ”, чрез служител Д. Д., с което съобщение се твърди от ищеца, че на ответника са връчени надлежно съдебни книжа и че същият е надлежно уведомен относно воденото пред молдовския съд дело за имуществено обезщетение за нарушени авторски права. Приел е, че ищецът е представил удостоверение, издадено от НОИ-РБ, според което към датата на връчване на съобщението 19.12.2013 г. Д. Д. е била в трудово правоотношение с дружеството „Книгомания” ЕООД. Според съда от посоченото удостоверение се установява, че Д. Д. към датата 19.12.2013 е имала качеството на работник или служител на дружеството „Книгомания” ЕООД и би могла да получава съдебни книжа от името на дружеството. Прието е, че този факт не доказва редовното конституиране в производството пред молдовския съд и редовното връчване на съдебни книжа, съответно уведомяване на дружеството „Книгомания” ЕООД. Съдът е приел, че от решението на молдовския съд е видно, че като ответник в производството пред същия е конституиран „собственика на интернет магазин „Книгомания“. Посочил е, че от връченото съобщение е установено, че книжата относно воденото дело са връчени на „Администрацията на интернет магазин „Книгомания- Бг“. Според съда дори да се приеме, че връчването на книжа на „Администрацията на интернет магазин „Книгомания“, а не на собственика на интернет магазин „Книгомания“, съставлява техническа грешка в изписването на името на ответника не може да се приеме, че собственикът на интернет магазин „Книгомания“ е юридическо лице/ЮЛ/ или физическо/ФЛ/ лице напълно идентично в своята правосубектност с конституираното като ответник по настоящото дело юридическо лице „Книгомания” ЕООД. Съдът е приел за установено от справка в Търговския регистър/ТР/, че „Книгомания” ЕООД е ЮЛ, регистирано през 2009 г. и е правосубектно и към настоящия момент. Посочено е, че според справка в ТР ЮЛ с наименование интернет магазин „Книгомания“, не е вписано в ТР, нито е било заличавано. С оглед на това е изведен извод, че не може да се приеме, че и към датата на провеждане на процеса пред молдовския съд и постановяване на чуждестранното решение е съществувавло ЮЛ с наименование „Интернет магазин „Книгомания“. Според въззивния съд не може само от направена формална връзка, обусловена от еднаквостта в наименованието на ЮЛ-ответник в настоящото производството и наименованието на търговския обект, да се приеме за доказан факта, че ЮЛ „Книгомания” ЕООД е собственик на виртуалната книжарница със същото наименование. В тази насока е съобразено обстоятелството, че в ТР има регистриран и друг правен субект със същото наименование – ЕТ”Книгомания-И. А.”. Според съда дори да се приеме за доказан факта, че ответното дружество е собственик на виртуалната книжарница не е налице редовно конституиране на ответник в съдебно производство без посочване на точното му наименование и правосубектност. Прието е, че книжарницата няма самостоятелна правосубектност и индивидуализирането на ответника чрез посочване на търговски обект или търговско предприятие, за което се твърди, че е собственост на същия е недопустимо по българското право и противоречи на основни правни принципи, включително установени и от международното частно право. Като е взел предвид изложените съображения съдът е формирал извод, че идентичност или правоприемство между „собственика на интернет – магазин “Книгомания“ и ответника по настоящото дело не са доказани в процеса. Въззивният съд е приел, че правосубектността на страните по чуждестранното дело е била разгледана от молдовския съд, и не може да бъде пререшавана в настоящия процес, т.е. не може да се търси идентичност, правоприемство и пр. на ответното в настоящия процес дружество и ответника по чуждестранното дело, посочен като собственика на интернет-магазин „Книгомания“ в решение по дело № 2-442/2014г. Преценено е за неоснователно възражението, наведено от жалбоподателя-ищец, че информацията, съдържаща се на интернет-страницата http://knigomainia.bg доказва че ответното дружество е надлежно пасивно легитимирано в настоящия процес, тъй като е било надлежно-пасивно легитимирано и в процеса пред молдовския съд, доколкото в решението на молдовския съд не се съдържа индивидуализация на ответника чрез посочения уебсайт. Прието е, че Закона за електронната търговия и Закона за защита на потребителите са неотносими в случая, тъй като същите регулират отношенията между продавач/доставчик и потребители, а не регламентират режима на авторските права. При тези съображения е изведен решаващ извод за неоснователност на молбата за екзекватура на чуждестранното съдебно решение. Въззивният съд е преценил за неправилен извода на Софийски градски съд относно изключителната компетентност на българския съд по спора, разгледан от чуждестранния съд предвид разпоредбата на чл.13 КМЧП. Посочено е, че дори да се приеме за правилно разширителното тълкуване на чл.13,ал.1 КМЧП с оглед разпоредбата на чл.117,ал.1,т.1 КМЧП компетентността на Молдовския съд не е доказана. Преценени са за неоснователни доводите на ищеца-въззивник относно приложение на общностното право на ЕС при разглеждане на спора, тъй като Република М. не е член на ЕС. При тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд от 04.05.2018 г., с което искът за признаване и допускане изпълнението на решението на съда в [населено място], Република М. е отхвърлен, като неоснователен. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи, втори и трети въпроси от изложението. Жалбоподателят не е изложил доводи за да обоснове основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по всеки от посочените въпроси. В изложението не се твърди да е налице неправилна съдебна практика/създадена поради неточно тълкуване/, която следва да се изостави. Не е аргументирано наличието на настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуващата съдебна практика. Жалбоподателят поддържа липса на съдебна практика, включително и на касационната инстанция, без да обосновава наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Първи, втори и трети въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.47 и чл.52 от Договора между РБългария и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела/обн.Д.в.бр.12/76 г./, респективно чл.117 КМЧП които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която съдът преценява, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството. Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението: при релевирано възражение по чл.117,т.2 КМЧП от ответника длъжен ли е решаващият съд по екзекватурното производство да приложи чл.120,ал.2 КМЧП, като разпредели доказателствена тежест за обстоятелствата по чл.120,ал.2 КМЧП върху ответника и съобразно нея извърши преценка на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е приел, че искът за екзекватура на чуждестранното съдебно решение е неоснователен и следва да се остави без уважение с основен и решаващ извод за липса на пасивна легитимация, а именно, че по делото не е установена идентичност между ответника в производството пред съда в [населено място], Република М. и ответника по иска по чл. 119 КМЧП – „Книгомания” ЕООД. С оглед на този извод съдът не е формирал изводи по приложение разпоредбите на чл.120,ал.2 КМЧП, съответно по разпределение доказателствената тежест за всяка от страните. Следователно така формулиран въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради липса на данни уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв. с договора за правна защита и съдействие от 18.08.2020 г. да е заплатено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение