Определение № 21 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. М., подадена чрез адв. В. Г. от В. адвокатска колегия, срещу определение № 1371 от 26.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 919/2020г. на Варненски окръжен съд. С посоченото определение е отменено определение №2652 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 20451/2019 г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по същото дело, образувано по предявен от Е. К. М. против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 11 417.92 лева, представляваща стойността на електрическа енергия, начислена от ответното дружество въз основа на едностранна корекционна процедура, правнорегламентирана в разпоредбите на ПИКЕЕ, за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. за обект- магазин, находящ се в [населено място], [улица], с клиентски номер[ЕИК] и абонатен № [ЕГН], поради неподведомственост на спора на граждански съд на основание чл.19, ал.1 ГПК вр. с чл.7, ал.1 от ЗМТА. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с процесуалните правила и като необосновано. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Ответната по жалбата страна - „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, в представен писмен отговор, подаден чрез адв.Л. М. от В., взема становище за недопустимост на частната жалба, евентуално – за липса на основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на същата. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок, но срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Съображенията за това са следните: С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК / ред. ДВ бр. 86/2017 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай обжалваното въззивно определение е постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационен контрол с оглед обстоятелството, че спорът е търговски и цената на иска е под минималния праг от 20000лв. Това е така, защото предявеният иск е за установяване недължимост на сума в размер на 11 417.92 лева, начислена и претендирана от ответното дружество в тежест на ищеца и произтичаща от корекция на сметка за потребление на електроенергия в обект - магазин. Сделката по доставка на електроенергия има търговски характер на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като страна по нея /дружеството-ответник/ е търговец и се осъществява във връзка с упражняваното от последния занятие /чл. 94а ЗЕ/. Съгласно чл. 287 от ТЗ, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец, освен ако законът не предвижда друго. Изключението от този принцип, посочено в чл. 318, ал. 2 ТЗ, не намира приложение, независимо, че другата страна по сделката е физическо лице, доколкото доставката няма за предмет вещ за лично потребление /не е спорно, че се касае до снабдяване с електроенергия на търговски обект/. В действителност, с изменението на чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“, ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК и прагът за касационно обжалване е цената на иска да е над 5 000 лв. Нормата има действие за заварените производства. В настоящия случай, обаче, и нормата на чл. 113, изр. посл. ГПК / ред. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. / не намира приложение. Ищецът в настоящия случай няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция с категоричност визира само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а за битови нужди; такъв „потребител“ е и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон – ТЗ, действа извън рамките на своята търговска професионална дейност. В конкретния случай ищецът не притежава качеството „потребител“ по смисъла на приложимия законов текст, доколкото нито е установено по несъмнен начин, че като страна по договора с „Енерго Про-Продажби“ АД действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, нито – че електрическата енергия се предоставя за негово лично ползване с цел удовлетворяване на битовите му нужди. От друга страна, съгласно § 1, т. 27г от ДР на Закона за енергетиката, „краен клиент“ е клиентът, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Но от обстоятелството, че при ответното търговско дружество ищецът – физическо лице, има открита партида с конкретно посочени абонатен и клиентски номер, по никакъв начин не може да обоснове извод за качеството му на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Нещо повече: с текста на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката е въведена дефиниция на понятието „потребител на енергийна услуга“, според която такъв би могъл да бъде както краен клиент, който купува ел. енергия или природен газ, така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Очевидно е, че понятието „потребител на енергийна услуга“ /по см. на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ/ е нещо различно от понятието „потребител“ /по см. на § 13, т. 1 от ДР на З./. Въз основа на приетите изводи, ВКС намира, че частната касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация се следват деловодни разноски, но същият не е доказал да е сторил такива. Въпреки отразеното в отговора по жалбата, че към същата са приложени списък на разноските, договор за правна помощ, фактура и отчет по сметка, такива не се намират в кориците на делото. По тези съображения съдът не присъжда разноски в полза на ответната по жалбата страна. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение